1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
Гр.София, 10.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1712/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Р. б. ц. за п. на м. и с. п.я“ срещу Решение № 2935/1.04.2016 г. по в.гр.д.№ 7791/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, с което е обезсилено изцяло Решение № 11-78-30 от 20 март 2015 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение от 27 април 2015 г., постановени по гр.д.№ 43200/2014 г. по описа на СРС, 78 състав, и е прекратено производството по делото по съображения за неподсъдност на спора на гражданските съдилища. С първоинстанционното решение Агенция по заетостта е осъдена да заплати на ищцовото сдружение сумата 34,96 лв. на основание чл.79 ал.1 ЗЗД заедно със законната лихва върху нея от предявяването на иска – 8.8.2014 г. до окончателното плащане на сумата. За разликата до предявения размер 16149,97 лв. претенцията за непризнати разходи на ищцовото сдружение по изпълнение на договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, субсидирана от ЕС със средства от Европейския социален фонд, е отхвърлена като неоснователна. В жалбата на ищцовото сдружение срещу въззивното решение се поддържа, че същото е неправилно по съображения за нарушение на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на СГС. В изложение по чл.284 ал. 3 т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси.
Ответникът по касация – Агенция по заетостта – изразява становище в срока за отговор на жалбата, че същата е неоснователна.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на СГС и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
За да постанови обжалваното решение, СГС е приел, че предмет на спора е заплащането на сумата 16 149,97 лв., представляваща неверифицирани разходи по договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ от 8 март 2012 г., субсидирана от ЕС, а безвъзмездната финансова помощ служи за удовлетворяване на публичен интерес – този на АС, на държавите – членки и на гражданите на ЕС. Публична цел, с която се предоставя помощта от фондовете на ЕС безвъзмездно и националното съфинансиране предопределят публичноправния характер на дейността по предоставянето й. Породените от нея правоотношения също са с публичноправен характер и не могат да бъдат предмет на исково производство по ГПК между равнопоставени страни. Оперативните програми са регламентирани от административни актове, а процесният договор не е източник на частноправни отношения. СРС е сезиран с жалба срещу изходящи от ответника писма – административни актове, оспорени от сдружението, поради което следва да се приеме, че спорът е подсъден на административните съдилища съобразно разпоредбата на чл.128 а.1 т.1 АПК. Мнозинството на съдебния състав на СГС е приело, че обжалваният пред него акт на СРС е недопустим. Постановено е обезсилването му и прекратяване на производството, както и изпращане на делото по компетентност на Административен съд София град.
Съобразителната част на решението не съдържа отговори на първите три въпроса и същите не са обусловили правната воля на съда, обективирана в приетото от мнозинството, въпросите са обсъждани в особеното мнение на председателя на състава.
От значение за изхода на спора въпросът относно реда, по който се довършат започналите до влизането в сила на ЗУСЕСИФ производства по искове за плащане на суми по договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства от европейски фондове, предявени преди 25.12.2015 г. – датата на влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Исковата молба, въз основа на която е образувано производство пред СРС, е подадена на 8 август 2014 г., а предявеният иск е за суми, представляващи непризнати /верифицирани/ разходи за изпълнение на проекта по договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, субсидирана със средства на Европейския социален фонд 2007 – 2013.
Отговорът на въпроса по пункт 4 на изложението на касатора, уточнен и конкретизиран в съответствие с предвидената в т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от настоящия съдебен състав въз основа на фактическите твърдения и доводите на страните, съдържащ се в обжалваното въззивно решение е в отклонение на задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, според която предявените преди 25.12.2015 г. искове за суми по договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програми, субсидирани със средства на Европейски структурни и инвестиционни фондове, са подведомствени на общите съдилища, а постановените по тях решения са допустими /Р.. № 66 от 21 март 2017 г. по гр.д.№ 60146/2016 г. на ІV ГО на ВКС, Р.. № 126 от 17 юли 2017 г. по т.д.№ 2453/2016 г. на І ТО на ВКС и др. решения на състави на Гражданска и Търговска колегия по чл.290 ГПК по приложението на параграф 10 ПЗР на ЗУСЕСИФ по отношение на заварените от закона граждански производства по спорове, произтичащи от договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани с европейски средства/.
Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол по въпрос № 4 от изложението.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2935/1 април 2016 г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 7791/2015 г. по описа на същия съд.
Указва на касатора Сдружение „Р. б. ц. за п. на м. и с. п.“ П. да представи в едноседмичен срок от съобщението документ за внасяне на 323 лв. държавна такса по сметка на ВКС в деловодството на Търговска колегия.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: