О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
С. 21.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : М. И.
И. П.
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 529 по описа за 2011 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Н. Х. М.-адвокат от [населено място] против разпореждане от 29.03.2011г. по гр.д.№ 212/10г. на СОС,с което е върната поради неизпълнение на дадени от съда указания касационната й жалба с вх.№ 379 от 1.03.2011г. срещу въззивно решение № 216 от 21.12.2010г.на СОС. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона,поради което иска да бъде отменено,а делото върнато за администриране на подадената жалба.
Срещу частната жалба не е постъпило възражение от противната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови права.Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК.Спазена е необходи-мата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2, във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е редовна и допустима.
С оглед факта,че се обжалва акт на въззивен съд и пред вид правното основание, на което се разглежда жалбата /чл.274 ал.1 т.2 от ГПК- изрично предвидена възможност за обжалване/,следва да се приеме,че не е необходимо представяне и обсъждане на изложение с посочени основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК и поставен въпрос.
Разгледана по същество- подадената частна жалба е неоснователна.
Съдията- докладчик по делото е върнал на основание чл.286 ал.1 т.2 от ГПК подадената от Н. Х. М. касационна жалба,тъй като в дадения седемдневен срок тя не е изпълнила едно от дадените й от съда с разпореждане от 1.03.2011г. две указания. В срок/по пощата/ е представила изложение с основания за допустимост, по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, но не е представила вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 30лв.
Жалбоподателката твърди,че не й е указано от съда,че следва да внесе държавна такса и че невнасянето не е умишлено,а поради грешка. Излага доводи за нищожност на обжалвания акт поради постановяването му от незаконен състав.Отделно счита,че е немотивирано.Позовава се и на нарушение на чл.47 ал.1 от Х. за основните права в ЕС и на чл.6 ал.1 от ЕКЗПЧ поради липса на проведен публичен процес.Прави искане за разглеждане на настоящата частна жалба в открито съдебно заседание с аргумент,че случаят е с фактическа и правна сложност.
Настоящият съдебен състав намира доводите на жалбоподателката за неоснователни по следните съображения:
От съдържащата се в делото подписана от Н. Х. М. разписка се установява,че тя е била уведомена лично на 14.03.2011г. за разпореждането на съда от 1.03.2011г.В разписката изрично са записани дадените от съда указания,включително и относно необходимостта да бъде представен „документ за внесена държавна такса за допускане на касационно обжалване в размер на 30лв.” Изрично са посочени и последствията – в случай на неизпълнение на дадените указания – а именно, че „жалбата ще бъде върната”.При тези факти – няма как да бъде споделено направеното възражение,че съдът не е дал указания за внасяне на държавна такса.
Относно възражението,че липсва умисъл при неизпълнението на дадените от съда указания,следва да се посочи,че с оглед разпоредбата на чл.286 ал.1 т.2 от ГПК – причината за неизпълнението е ирелевантна, а последицата е – връщане на подадената касационна жалба.
Съгласно чл.285 от ГПК по редовността на касационната жалба се произнася въззивния съд.Тъй като се касае до решаване на процедурен въпрос /проверка дали е спазена законоустановена процедура/– правилно в случая по редовността на подадената касационна жалба – съдът се е произнесъл еднолично, с разпореждане. В този случай не е необходимо излагането на нарочни мотиви. Задължение за излагане на мотиви съдът има когато се произнася по въпроси,засягащи съществото на спора, допустимостта на производството и когато се изисква обсъждане на искания и възражения на страните, преценка на доказателства и се налага излагане на фактически констатации и правни изводи на съда/чл.236 ал.2 от ГПК/.
Не е допуснато нарушение на изискването за публичен процес, защото съгласно чл.285 от ГПК проверката за редовността на касационната жалба се извършва в закрито заседание.
Неоснователно е – с оглед нормата на чл.278 от ГПК искането за разглеждане на настоящата частна жалба в открито съдебно заседание. Законоустановеният принцип е – произнасянето по тях да става в закрито заседание.Предоставената възможност за преценка на съда е с необходимостта от събиране на доказателства. В случая искане за доказателства не е направено,а и предметът на спора-преценка за законосъобразност на разпореждане на съд – не обосновава необходимост от призоваване на сраните в открито съдебно заседание.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 29.03.2011г. по гр.д.№ 212/10г. на СОС за връщане поради неизпълнение на дадените от съда указания на касационна жалба с вх.№ 379 от 1.03.2011г.,подадена от Н. Х. М. от [населено място] [улица] кв.8 срещу въззивно решение № 216 от 21.12.2010г.на СОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.