О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
С. 23.11.2010
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ : М. ИВАНОВА
И. ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 582 по описа за 2010 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от В. Г. Р. от гр.София,чрез процесуалния представител-адвокат В. против въззивно определение № 11702 от 16.08.2010г.по ч.гр.д.№ 5596 по описа за 2010г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено определение от 16.03.2010г., постановено по гр.д.№8292/2009г.на Софийски районен съд, 67състав за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Счита същото за неправилно, поради което иска да бъде отменено,а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Като основание за допустимост на подадената частна жалба се сочат всички хипотези,предвидени в нормата на чл.280 ал.1 от ГПК/с оглед препращането на нормата на чл.274 ал.3 от ГПК/ по поставения въпрос- за наличието на разкрити в хода на производство по делото на престъпни обстоятелства,от установяването на които зависи изходът на гражданския спор с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от К. се на общо четири определения и едно решение на ВКС.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
За да потвърди определението на районния съд,въззивния съд е приел,че от събраните по делото гласни и писмени доказателства може да се направи извод за наличие на престъпно обстоятелство- кражба на движими вещи,което обстоятелство е релевантно за решаване на спора,тъй като от него зависи преценката на съда дали ищецът е извършил нарушението,за което му е наложено обжалваното дисциплинарно наказание.
Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен/или материално правен/ въпрос.
В случая поставения от жалбоподателя въпрос е от значение за изхода на делото,тъй като е пряко свързан с предмета на обжалвания акт и с решаващите мотиви на съда. Същият обаче не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС/не се и представят такива актове,с оглед приетото в т.2 ТР № 1/19.II.2010 г. на ОСТГК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г./,нито този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата,нито е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.Представените четири определения и едно решение на ВКС не могат да мотивират наличие на основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,тъй като те не са постановени по настоящия правен въпрос. Определение по гр.д.№239/02г.на ІV г.о. на ВКС е по искане за спиране на основание чл.182 б.”г”ГПК/отм./,съответстваща на настоящата норма на чл.229 т.4 от ГПК/а не т.5-която е процесната/.Решението по гр.д.3774/56г. на І г.о.на ВС-разглежда случай,при който е налице само съмнение,но не са установени престъпни обстоятелства.Останалите три определения- по гр.д.№608/09г.на ІV г.о.,по гр.д.№530/09г.на ІІ т.о.на ВКС и по гр.д.№455/09г.на ІІІ г.о. на ВКС –са в съответствие с постановеното в настоящето въззивно определение,защото акцентът е поставен на връзката между твърдяните престъпни обстоятелства и конкретния гражданскоправен спор.В случаи като настоящия- когато дисциплинарното нарушение осъществява и признаците на престъпно деяние –независимо,че дисциплинарната отговорност се носи от работника успоредно с наказателната-определяща е преценката на съда дали дисциплинарното нарушение,за което е наложено наказанието”уволнение”съставлява и престъпление,пред вид приложимостта на нормата на 300 от ГПК.
Не е налице и основанието по т.3,тъй като съгласно даденото тълкувание в т. 4 на ТР № 1/19.II.2010 г. на ОСТГК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо правно основание за допускане на касационното обжалване, което би било налице във всички случаи, при които се налага промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпили изменения в законодателството и обществените условия или пък става въпрос за непълни, неясни или противоречиви закони, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбата на чл.229 ал.1 т.5 ГПК не се различава принципно от предходното правило на чл. 182 б.”д”от ГПК (отм.), а по приложение на последното е натрупана изобилна и безпротиворечива съдебна практика. Освен, че не е налице изменение в законодателството по отношение на това основание за спиране,не е налице каквато и да промяна и в обществените условия, която да обуславя разбиране, различно от възприетото от законодателя.
Липсата на надлежно основание за допустимост съгласно нормата на чл.280 ал.1 от ГПК,приложима съгласно препращането на чл.274 ал.3 от ГПК изключва възможността за разглеждане по същество на подадената частна жалба.Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от В. Г. Р. от гр.С. жк.”Левски зона Г” бл.5 вх.В ет.6 ап.78 против въззивно определение № 11702 от 16.08.2010г.по ч.гр.д.№ 5596 по описа за 2010г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.