О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
С. 21.03.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 1076 по описа за 2014 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1, във вр. с ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Р. Ц. Я. от [населено място] против разпореждане от 19.11.2013г. по в.гр.д.№ 2931 по описа за 2012г.на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от Л. Т. Т. частна жалба с вх. № 9929 от 13.09.2013г. против определение от 9.08.2013г. по гр.д.№ 2931/12г. за връщане на друга подадена от нея частна жалба. Като излага доводи за злоупотреба с права от страна на частната жалбоподателка, която нееднократно не изпълнява дадените от съда указания, след което обжалва определенията за връщане на подадените от нея частни жалби, иска от съда да предприеме действия за преустановяване превратното упражняване на права в съответствие с принципа за законност по чл.5 от ГПК и в защита на обществения интерес. Претендира направените разноски за такса-15лв.и за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв.
Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че жалбоподателя няма правен интерес да обжалва разпореждане на съда, с което е върната подадена от нея жалба. Претендира направените разноски в това производство в размер на 1 200лв
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира подадената частна жалба за допустима и основателна поради следното :
Фактите са безспорни :
След постановен потвърдителен въззивен акт Л. Т. /ищец в първоинстанционното производство, чийто иск е бил отхвърлен/ е подала касационна жалба.
Последната с разпореждане от 26.03.13г. е оставена без движение за внасяне на държавна такса от 30лв.и представяне на изложение по чл.280 ал.1 от ГПК. След уведомяване за указанията на съда – страната не ги е изпълнила и с разпореждане от 15.05.13г.касационната й жалба е върната.
Последвала е първата частна жалба, подадена от Л. Т. срещу определението за връщане на касационната жалба. С разпореждане от 14.06.13г., тя е оставена без движение за внасяне на държавна такса от 15лв. Указанията са съобщени, но не са изпълнени. Съдът е върнал частната жалба с определение от 9.08.2013г.
Последвала е втора частна жалба от Л. Т. срещу определението за връщане на първата частна жалба. Същата е оставена с разпореждане от 26.09.13г. без движение за внасяне на държавна такса от 15лв. Указанията са съобщени, но не са изпълнени. Съдът е върнал частната жалба със сега обжалваното определение от 19.11.2013г.
Последвала е трета частна жалба от Л. Т. срещу определението за връщане на втората частна жалба. Същата е оставена с разпореждане от 18.12.13г. без движение за внасяне на държавна такса от 15лв. Указанията са съобщени, но не са изпълнени. Съдът е върнал и тази частна жалба с определение от 4.02.2014г.
В практиката си ВКС нееднократно е посочвал /например в определения № 761 от 30.11.12г. по ч.т.д.№ 497/12г.на І т.о.на ВКС и № 376 от 10.05.10г.по ч.т.д.№ 350/10г.на І т.о.на ВКС/, че последователно създаваната верига от частни жалби, съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК.
При тези факти – настоящият съдебен състав намира, че подадената от Р. Ц. Я. частна жалба срещу разпореждане от 19.11.2013г.,с което е върната подадената от Л. Т. Т. частна жалба е допустима, защото в конкретния случай тя е насочена срещу злоупотребата с право, осъществена от противната страна с подаването на верига от частни жалби. За жалбоподателя е налице правен интерес от обжалване, защото образуваното по частната жалба производство е единствената правна възможност, с която той разполага за защита срещу превратното упражняване от страна на Л. Т. на субективното й право на обжалване. Изводът си за наличие на превратно упражняване на правото на обжалване, настоящият съдебен състав прави въз основа на следните обстоятелства :
Фактът, че съдът четири пъти е давал на страната Л. Т. идентични указания за внасяне на държавна такса /един път от 30лв. и три пъти от 15лв./, които тя нито веднъж не е внесла, при положение, че размерът на държавните такси не е висок и тя не е направила искане за освобождаване от внасянето им, като всяка една от подадените жалби е била изготвена и подадена от адвокат, мотивират настоящия състав да приеме, че не са финансови съображенията поради които страната не изпълнява дадените й от съда указания. Съгласно чл.5 от ГПК – съдът следва да разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни – според общия им разум. При липса на закон, съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. В случая – законодателят не е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на съда за връщане на подадена жалба след неизпълнение на дадените на страната указания. Липсата на подобно ограничение обаче не означава, че това може да се прави до безкрай. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни частни жалби, а целта му е споровете да намират своето разрешение. При превратно упражняване на права увреденият може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Съгласно приетото в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 257 от 14.07.2011г.по гр.д.№ 1149/09г.на ІV г.о. на ВКС – превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. В случая – подадената частна жалба е основателна, защото осъществената злоупотреба с право се изразява в подаване на верига от частни жалби, с които се препятства разрешаване на съществуващия между страните спор чрез влизане в сила на обжалвания акт. С потвърждаване на обжалваното разпореждане от 19.11.2013г. по в.гр.д.№ 2931 по описа за 2012г.на Софийски апелативен съд за връщане на подадената от Л. Т. Т. частна жалба с вх. № 9929 от 13.09.2013г. против определение от 9.08.2013г. по гр.д.№ 2931/12г. ще се преустанови увреждащата злоупотреба, тъй като с ефекта на доминото ще се стигне до влизане в сила на останалите определения за връщане на другите частни жалби и на касационната жалба, което обуславя влизането в сила на постановения въззивен акт.
С оглед изхода от спора, заявеното искане и на основание чл.78 от ГПК – в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени доказаните като реално направени от него разноски в настоящето производство, които са в размер на 215лв. /15лв-държавна такси и 200лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.12.12г./.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 19.11.2013г. по в.гр.д.№ 2931 по описа за 2012г.на Софийски апелативен съд за връщане на подадената от Л. Т. Т. частна жалба с вх. № 9929 от 13.09.2013г. против определение от 9.08.2013г. по гр.д.№ 2931/12г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Л. Т. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] ет.6 ап.21/25/ да заплати на Р. Ц. Я. от [населено място] [улица] вх.А ет.3 ап.8 сумата от 215лв./двеста и петнадесет лева/, направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.