О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 776
С. 22.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 659 по описа за 2012 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от В. К. С. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно определение № 7950 от 31.05.2010г. по в.ч.гр.д.№ 3952 по описа за 2010г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено определение от 8.01.2010г. по гр.д.№ 21462 по описа за 2007г.на Софийски районен съд за прекратяване на производството.Като счита,че е неправилно,постановено в нарушение на закона, иска да бъде отменено,а делото върнато за разглеждане и произнасяне по подадената искова молба.
Не се сочи конкретно основание за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК. Независимо,че допълнително е представеното изложение/с вх.№ 93021 от 18.09.12г./,няма и формулиран конкретен въпрос,за който да се прецени дали е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,дали е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Има позоваване на решение на ВАС,което обаче съгласно приетото в т.3 от ТР №1 от 19.02.2010г.по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС е несъотносимо/практиката на административните съдилища не се включва в понятието „практика на съдилищата”по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК/ и позоваване на обстоятелството,че имало признание,че процесният имот е държавен,но това е обстоятелство,касаещо основателността на предявения иск,но не и изпълнение на задължението за формулиране на въпрос,който да е годно общо основание за допустимост на подадената частна касационна жалба.
Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с които възразява и срещу допустимостта,и срещу основателността й.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Съгласно дадените разяснения в т.1 от горецитираното ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – обстоятелството,че жалбоподателят не е поставил конкретен материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода на спора–изключва възможността да бъде допуснато касационно обжалване/а в случая не са посочени нито общо, нито специално основание за допустимост/.
Ако от изложените в жалбата доводи може да бъде изведен въпрос, то той е свързан с наличието на правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл.431 ал.2 от ГПК/отм./за нищожност на н.а.№ 20 т.Ік рег.№ 2480 д.121 от 2001г. за собственост в полза на „Национален археологически институт с музей” при Б. поради липсата на отбелязване,че в полза на ищцата е налице пожизнено право на ползване върху една от стаите и сервизните помещения в посочен в акта апартамент.Доколкото жалбоподателката не е страна в нотариалното производство,не е обвързана от същия и той не й е противопставим – тя няма интерес от търсената с иска защита/още повече,че така предявения иск не е самостоятелен,а е последица от успешно проведен установителен иск за собственост,какъвто в случая не е предявен/.Поради липса на правен интерес от търсената защита, жалбоподателката не притежава и изскуемата се надлежна процесуална легитимация,в който смисъл е и постановения въззивен акт.
Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от В. К. С. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно определение № 7950 от 31.05.2010г. по в.ч.гр.д.№ 3952 по описа за 2010г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.