1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……..
С………………………………… г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 2 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ : Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 700/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. М. Б. от [населено място], [община] поле, подадена от пълномощника му адв. Мария Г., срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 638 от 01.12.2008г. по в.гр.д. № 704/2008г. с което е отменено решение № 70 от 09.06.2008г. по гр.д. № 2454/2007г. на Русенския районен съд в частта относно родителските права и вместо него с въззивното решение упражняването на родителските права върху родените от брака деца М. и Р. е предоставено на майката М. Б. Б.. Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта, с която бракът е прекратен по вина на мъжа.
Ответницата по жалбата М. Б. Б. от [населено място] в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника й адв. В. И. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака въззивният съд е приел, че пасивното отношение на Б. М. в отношенията между съпрузите е довело до нарушаване принципите на равенство, взаимност и грижа за семейството. Трудовата му заетост не е основание за освобождаването му от семейните задължения и предоставянето им да се разрешават от трети лица. Напускането на семейното жилище от жената не може да се квалифицира като нейно брачно провинение. То е естествена последица и реакция от действията на мъжа, насочена към запазване на човешкото й достойнство.
Относно упражняването на родителските права съдът е приел, че в интерес на децата е същите да бъдат отглеждани от майката. Обстоятелствата, че бащата препятства контактите на майката с децата сочи, че той не притежава необходимите възпитателски качества и предоставянето на родителските права на него ще се отрази неблагоприятно на оглеждането и възпитанието им. Поведението му, насочено към откъсването на децата от майката, е вредно за тях. Липсата на майчини грижи и ласки ще се отрази фатално върху развитието им и формирането им като личности.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. В представеното изложение касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, без да ги формулира, в противоречие с практиката на ВКС, а именно на ППВС № 1/74г. и на решения № 2959-68-ІІ г.о., № 2833-68-ІІ г.о., № 498-72-ІІ г.о. и № 2441-81-ІІ г.о., които прилага.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. К. не посочва по кой процесуалноправен или материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Независимо от това следва да се отбележи, че въззивното решение не противоречи на приетото с ППВС № 1/74г. относно предоставяне упражняването на родителските права. В Постановлението са посочени по-съществените обстоятелства, които имат значение за определяне на мерките относно упражняването на родителските права. В съответствие с приетото в ППВС № 1/74г. при определяне на кого от родителите да предостави упражняването на родителските права въззивният съд се е ръководил от интересите на децата като е взел предвид преди всичко възпитателските качества на родителите въз основа данните по делото за принудителното откъсване на децата от майка им и негативното отражение на това поведение на бащата и неговите родители върху психиката и учението на детето М.. Представените решения също не сочат на противоречиво решаване от съдилищата на въпроса за упражняването на родителските права. С тях е прието, че най-съществено значение за предоставяне на родителските права върху децата имат личните родителски и възпитателски качества на двамата родители, че жилищните условия имат значение при еднакви родителски качества на съпрузите, че съдът следва да вземе предвид и желанието на децата при кого от родителите да живеят когато се касае за по-големи деца. В случая поради възрастта им децата не са разпитвани, но следва да се има предвид, че желанието на децата се преценява от съда заедно с другите данни по делото, а не изолирано, както е прието и в приложеното решение № 498-72-ІІ г. о.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение Русенския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 638 от 01.12.2008г. по в.гр.д. № 704/2008г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: