О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
гр. София, 09.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 871 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Р. Б. Б. срещу решение № 2237 от 01. 11. 2017г. по гр. дело № 2208/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е отменено решение от 15. 03. 2017г. по гр. д. № 15275/2016г. на СГС, ГО, 22 състав в частта му, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за разликата над сумата 5 000 лв. до сумата 20 000 лв. и вместо това е постановено ново решение, с което искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за горепосочената разлика е отхвърлен като неоснователен, а в останалата част първоинстанционното решение е потвърдено.
Касаторът – ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба ищецът релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос от значение за изхода на делото за прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, сочейки противоречие на обжалвания въззивен съдебен акт с практиката на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК: № 202 от 20. 06. 2016г. по гр. д. № 403/2016г.; № 309 от 02. 10. 2015г. по гр. д. № 6687/2014г.; № 344 от 24. 11. 2014 по гр.д. № 2378/2014г.; № 150 от 21.06. 2016г. по гр.д.№ 1177/2016г. и № 217 от 09. 06. 2011г. по гр.д. № 761/2010г..
Ответникът по касационната жалба – Прокуратурата на Република България не подава писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с цена над 5 000 лв., т. е. същата е допустима.
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпления: организиране и ръководене на организирана престъпна група /чл. 321 НК/ за извършване на престъпления в различни хипотези и случаи по чл. 143 НК /принуда, в съучастие и като подбудител/, чл. 214, ал. 1 НК /изнудване/, чл. 286, ал. 2 НК /подбудител, представяне на неистински доказателства/, производството по което е прекратено поради неизпълнение на задълженията на прокуратурата по чл. 369, ал. 3 НПК, и по които спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода: 16. 11. 2009г. – 17. 11. 2010г. и постановено отнемане на разрешението и на притежавани ловни оръжия.
Въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ в хипотезата на прекратено наказателно производство в хипотезата на чл. 369 НПК по процесните обвинения, намирайки за осъществен целия фактически състав на твърдяното деликтно субективно право. Посочил е конкретните обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за процесните неимуществени вреди: продължителността на наказателното производство от 4 години и 9 месеца, приета за разумна; взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период от 1 година, изменена в „парична гаранция“; вида и тежестта на незаконните обвинения – участие в организирана престъпна група на територията на [населено място]; възрастта на ищеца към момента на привличането му като обвиняем – 40 г.; интензитета на претърпените душевни терзания от воденото наказателно производство, вида на претърпените и доказани неимуществени вреди – ограничаване на социалните контакти, притеснения и страх от осъждане, разгласяване в медиите на Стара З., при което ищецът е представен в негативен контекст като мафиот и организатор на престъпна група в съучастие със служители на МВР; невъзможността по време на ареста му да се грижи за 3 годишния си син и майка си, страдаща от множествена склероза; липсата на влошаване на здравословното състояние; висящото наказателно производство по същото време за друго по-леко престъпление /търговия на алкохол без бандерол/, по което ищецът също е бил задържан и по което се е признал за виновен, като е сключил споразумение с прокуратурата, по което друго наказателно производство също е претърпял неимуществени вреди. Решаващият съд е приел, че отнемането на разрешителното и на притежаваните ловни оръжия не съставляват вреда по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; че за лошите условия в следствения арест ответникът не носи пасивна материалноправна отговорност, каквато носи административния орган – МП и че липсва причинно – следствена връзка между евентуален спад в приходите от търговската дейност на [фирма] и незаконните обвинения, тъй като ищецът е напуснал дружеството преди повдигането им.
Настоящият касационен състав намира, че е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставения материалноправен въпрос за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и установената практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, вкл. сочената от жалбоподателя в касационната му жалба, както и решение № 112/14.06.2011 г. по гр. дело № 372/2010 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение №449/16. 05. 2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 263 от 21. 03. 2017г. по гр. д. 0 627/2016г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС и др., размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като напр. тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на изтърпяване на мярката за неотклонение „задържане под стража“, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: наличието или не на увредено или влошено здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на незаконното обвинение; степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване; наличието на други висящи наказателни производства срещу пострадалия през времетраенето на наказателния процес, от който се претендират вреди по делото, доколкото търпяните болки и страдания са произтекли от всички обвинения в престъпления; съдебното минало и налични предишни осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните изживявания. С атакуваното въззивно решение при определяне на процесното обезщетение не са отчетени всички обстоятелства с правно значение за определяне размера на неимуществените вреди по процесното незаконно обвинение в нужната степен, някои са съобразени несъответно на конкретната личност на увредения и на конкретната интензивност на преживяните болки и страдания, а трети са ценени превратно, в противоречие с ППВС № 4/1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и горецитираната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставения правен въпрос от ищеца, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2237 от 01. 11. 2017г. по гр. дело № 2208/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 5 лв.. При неизпълнение в срок касационната му жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.