О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
С. 13.09.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 477 по описа за 2012 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от И. Г. Н. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат М. против определение № 9827 от 14.06.2012г. по ч.гр.д.№ 3196/12г.на Софийски градски съд,с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу действията на ЧСИ Л. по изп.д. № 20117800400638, обективирани в протокол от 31.01.12г.по отлагане на въвод в недвижим имот в@@5@ [населено място] ул.”бели Брези” № 21,партерен етаж.Счита така постановения съдебен акт за недопустим/постановен по искане,с което съдът не е бил сезиран/,поради което желае да бъде отменен,а делото върнато на СГС за произнасяне по направеното искане за отмяна на отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство спрямо молителя,който е собственик на имота,но не е страна по изпълнителното дело.
Срещу така подадената частна е жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
Частната жалба е допустима,тъй като е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и е в срок.Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е и редовна.Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Фактите по делото са следните:
Настоящият жалбоподател е заявил самостоятелни права върху имот, по отношение на който е бил насрочен въвод във владение по изп.д. № 20117800400638/образувано въз основа на изпълнителен лист,издаден на 20.09.07г.въз основа на влязло в сила съдебно решение на 3.11.03г.по гр.д.№ 6297/95г.на СРС/.На това основание – и въз основа на направено от жалбоподателя искане с правно основание чл.523 ал.2 от ГПК- ЧСИ с протокол от 31.01.12г. е отложил изпълнението и му е дал тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението.
Последвала е жалба от третото лице,която СГС е счел за недопустима и с определение № 9827 от 14.06.2012г. по ч.гр.д.№ 3196/12г. я е оставил без разглеждане с аргумента,че отлагането на изпълнението не е сред изчерпателно посочените в чл.435 от ГПК действия на съдия-изпълнителя,които подлежат на съдебен контрол.
Така постановеният съдебен акт е правилен.
Сега действащият ГПК въведе правилото на изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия на съдия изпълнителя /за разлика от предходния,според който всяко незаконообразно действие подлежеше на обжалване/.Определящ е принципът за наличие на правен интерес за обжалване/легитимирани да обжалват са лицата,чийто права са засегнати от действия или откази на съдия-изпълнителя/.
В случая – отлагането на насрочено изпълнението /което в случая е направено по искане на настоящия жалбоподател/ – не е сред изброените в чл.435 от ГПК действия на съдия-изпълнителя,които подлежат на обжалване,а и регламентиращата го норма на чл.523 от ГПК също не предвижда подобна възможност.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователно изложеното в частната жалба твърдение,че съдът се е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран,а не е разгледал формулираното искане за прекратяване на изпълнителното производство. О. в протокол от 31.01.12г. действие – по отлагане на насрочено изпълнение – съдия-изпълнителят е предприел именно по сезиращото го искане с правно основание чл.523 ал.2 от ГПК,като е констатирал заявени от третото лице права върху имота, които изключват правата на взискателя.Същият е действал съгласно предписаната му възможност в цитираната норма,която не предвижда възможност за прекратяване на изпълнителното производство./ Хипотезите на прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно уредени в чл.433 от ГПК/.В случая – няма постановен от съдия изпълнител отказ за прекратяване на изпълнителното производство.Съответно – при обжалване на действието на съдия- изпълнителя – съдът се е ръководил от същата норма на чл.523 от ГПК, съобразно която е формулирал правилния си извод за недопустимост – поради липса на установен процесуален ред за обжалване – на подадената жалба.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9827 от 14.06.2012г. по ч.гр.д.№ 3196/12г.на Софийски градски съд,с което е оставена без разглеждане жалбата на И. Г. Н. от [населено място] срещу действията на ЧСИ Л. по изп.д. № 20117800400638, обективирани в протокол от 31.01.12г.по отлагане на въвод в недвижим имот в@@12@ [населено място] ул.”бели Брези” № 21,партерен етаж.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.