О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
София, 01.07.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 3765 по описа за 2014 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1, във вр. с ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от К. Р. Д. със съдебен адрес в [населено място] против определение от 20.02.2014г. по в.гр.д.№ 174 по описа за 2011г.на Софийски градски съд, с което е заличен като страна във въззивното производство. Счита така постановения акт за неправилен, поради което желае да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира подадената частна жалба за неоснователна поради следното :
Настоящият молител е бил ответник в образуваното въззивно производство по подадена от С. Н. въззивна жалба срещу решение от 3.05.2010г. по гр.д. № 17437/2008г.на Софийски районен съд, с което е осъдена С. Н. по иск с правно основание чл.108 от ЗС да предаде владението на К. Г. Д. на собствената на ищцата ? ид.ч.от апартамент № 10, находящ се в [населено място] ел.”Д.” №10 ет.4, на площ от 85кв.м.,ведно със зимнично помещение от 7 кв.м., отменен е на основание чл.537 ал.2 от ГПК н.а.за собственост на недвижим имот придобит по давност № 38 т.VІ рег.№ 15010, д.906/03г. до размер на ? ид.ч., отхвърлен е иска с правно основание чл.108 от ЗС срещу ответника К. Р. Д. и са присъдени разноски.
При тези данни, въззивният съд е заличил К. Р. Д. като страна във въззивното производство с обжалваното определение от 20.02.2014г. с мотива, че искът срещу него е отхвърлен от районния съд, той не е упражнил правото си на жалба, единствената упражнила правото си на жалба защитава собствени права и тя и К. Д. нямат качеството нито на обикновени, нито на задължителни другари.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя така изложените изводи на съда.
Жалбоподателя обосновава основателността на подадената от него частна жалба със следните доводи: 1. Нередовно е призоваван пред първата инстанция, 2.Не са спазени законовите разпоредби от страна на районния съд при назначаване на служебния му защитник, което опорочавало процеса и го лишило от право на защита, 3. Естеството на спорното правоотношение /като последващ приобритател правата на подалата въззивната жалба са в зависимост от неговите права/ изисквало участието му във въззивното производство, 4. Оспорва извода на въззивния съд, че решението на първата инстанция е влязло в сила спрямо него, защото това би обезсмислило висящия процес и спрямо подалата жалбата, като твърди обусловеност на исковете и 5.Липсата на произнасяне от първата инстанция по предявения установителен иск за собственост /произнасянето е само по исковете с правно основание чл.108 от ЗС/ предизвиквала съмнение относно наличието на обвързваща сила на силата на присъдено нещо спрямо него.
Настоящият съдебен състав не счита, че така изложените доводи водят до основателност на подадената частна жалба.
Наличието на нередовно призоваване и нарушаването на законовите разпоредби във връзка с назначаването на служебен защитник са действия на първоинстанционния съд, които в настоящето производство – по реда на обжалване на определение за заличаване на страна – не могат да бъдат контролирани /съответно не могат да са предмет на разглеждане/.
При положение, че спрямо настоящият жалбоподател предявеният иск е отхвърлен и неговите права не са нарушени, няма как да се приеме, че участието му във въззивното производство се налага от естеството на спорното правоотношение. Настоящият съдебен състав споделя извода на въззивния съд, че по отношение на него първоинстанционния акт е влязъл в сила. Дори и да се приеме тезата на жалбоподателя за обусловеност на предявените искове, съгласно т.13 от ТР № 1 от 4.01.2001г. по т.д.№1/2000г.на ОСГК на ВКС – при кумулативно обективно съединяване на искове, се постановява решение по всеки един от тях и недоволната страна може да обжалва всеки един от тях, като при неупражняване на това право, трябва да понесе последиците от процесуалното си бездействие. При липса на жалба срещу решението по обусловения иск, независимо от уважаването й по обуславящия, решението по него не може да се променя като влязло в сила независимо от връзката между тях.
Липсата на произнасяне от първата инстанция по цялото искане също е въпрос, който не може да бъде обсъждан от настоящия състав, пред вид наличието на висящо въззивно производство, в което тази преценка предстои.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.02.2014г. по в.гр.д.№ 174 по описа за 2011г.на Софийски градски съд, с което К. Р. Д. е заличен като страна във въззивното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.