2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843
гр. София, 19 ноември 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2375 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Прокуратурата на Република България (ПРБ) срещу решение № 87/25.03.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 1034/2019 г. на Старозагорския окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено първоинстанционното решение № 625/09.11.2018 г. по гр. дело № 1136/2018 г. на Казанлъшкия районен съд, жалбоподателят е осъден, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на ищеца Д. П. К. сумата 7 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – претърпени душевни и морални страдания, в резултат на повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 от НК и задържане под стража по ДП № 284/2014 г. по описа на РУ „Полиция“ – [населено място], което е прекратено, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2017 г. до окончателното изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от решението, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Д. П. К. не е подал отговор на жалбата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, уточнен от настоящия съдебен състав (съгласно т. 1, изреч. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), а именно – относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, релевантни за точното приложение на принципа за справедливост. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че този правен въпрос е разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие с т. II (т. 11) от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
По така наведените основания за допускане на касационното обжалване настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС – т. 11 и раздел ІІ от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях, трайно установена практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан, респ. – дали наказателното производство е прекратено по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; дали ищецът е бил задържан и продължителността на задържането му, както и вида и продължителността на другите мерки за неотклонение и на другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; дали срещу ищеца са водени и други наказателни производства; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр.; като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В мотивите към решението си, обаче, съдът трябва да посочи конкретно обстоятелствата, които е взел предвид, както и значението им за определения от него размер на обезщетението за неимуществените вреди.
Настоящият съдебен състав намира, че при определянето размера на присъденото по делото обезщетение, въззивният съд е разрешил посочения по-горе правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, в противоречие с така с цитираната задължителна практика на ВС и ВКС. Окръжният съд по никакъв начин не е посочил в мотивите към обжалваното решение как е определил размера от 7 000 лв. на процесното обезщетение, като нито сам е обсъдил установените по делото конкретни обстоятелства, релевантни за определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди, нито е препратил за това по реда на чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционното решение. От мотивите към въззивното решение дори не става ясно какви са тези конкретни обстоятелства по делото. Вместо това въззивният съд е посочил, че първостепенният съд се е съобразил изцяло както с нормативната уредба – чл. 52 от ЗЗД, така и с константната практика на върховните съдилища в страната – ППВС № 4/23.12.1968 г., като е цитирано последното. В тази връзка в обжалваното въззивно решение е прието и че районният съд е взел предвид всички обстоятелства, които имат своето отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди, и е стигнал до правилни изводи, че тези вреди не са се отразили много негативно на психическото здраве, психиката и социалния живот на ищеца, поради което техният размер правилно е определен на 7 000 лв. Относно последния си извод окръжният съд е изложил отново общи съображения, – че този размер е изцяло съобразен с тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, възрастта и социалното положение на ищеца, данните за личността му, а също и граматически и логически неясни мотиви: „…както и на немаловажното обстоятелство, че неговото влияние на наказателното преследване върху общото психологично състояние на К. е оказало своето негативно влияние, но в рамките на нормалното, има временен характер, като към момента на прекратяването на наказателното производство от РП-Казанлък, вече е преодоляно от същия, който отново изпълнява обичайните си служебни задължения“.
Предвид изложеното, касационното обжалване по делото следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, релевантни за точното приложение на принципа за справедливост.
Жалбоподателят ПРБ не дължи заплащане на държавни такси по делото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл е и ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г. на ОСГК на ВКС).
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 87/25.03.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 1034/2019 г. на Старозагорския окръжен съд – в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. П. К. сумата 7 000 лв., ведно със законна лихва върху нея и разноски по делото.
В останалата част въззивното решение не е обжалвано.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: