О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
С. 22.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 665 |по описа за 2012 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Т. С. К. и Л. И. В.-двамата от постоянно живеещи във Ф.,САЩ, чрез процесуалния представител – адвокат Х. против въззивно определение № 19126 от 27.12.2011г. по в.ч.гр.д. № 13947 по описа за 2011г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено определение от 20.06.2011г.по гр.д.№ 51810/10г. на СРС за прекратяване на производството по делото.Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона,поради което иска да бъде отменено,а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Като основание за допустимост се сочат нормите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК по поставените два въпроса:1.при положение,че според СК от 2009г. осиновителите не са сред кръга лица,легитимирани да оспорват извършено припознаване,налице ли е за тях правен интерес от предявя-ване на иск с правно основание чл.26 от ЗЗД,във вр.с чл.124 ал.1 от ГПК и 2.засягат ли се правата на осиновителите извършили непълно осиновяване от извършеното припознаване на детето.Позовава се на решение № 1226 от 18.05.1974г.по гр.д.№ 773/74г. на ІІ г.о.на ВС,съгласно което искът оспорване на припознаването е всъщност иск за оспорване на произход.
Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват и допустимостта, и основателността й.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
За да потвърди разпореждането на районния съд,с което е прекратено производството по делото,въззивният съд е приел,че абсолютна предпоставка за допустимост на предявеният от настоящите жалбоподатели иск с правно основание чл.26 от ЗЗД за недействителност /нищожност/ на едностранно волеизявление за припознаване като извършено в противоречие със закона /с чл.36 и чл.37 от СК и на задължителната процедура по уведомяване на дирекция ”Социално подпомагане”,уредена в чл.15 ал.6 от Закона за закрила на детето/ е наличието на правен интерес.Изхождайки от изложените в исковата молба твърдения,от действащата разпоредба на чл.66 ал.1 от СК,съгласно която осиновителите не са сред легитимираните да оспорват припознаването и от принципа за стабилност на уредбата за произхода,въззивният съд е приел, че ищците не са обосновали наличие на правен интерес.Като допълнителен е изложил и аргумента, че в случая правното положение на осиновителите не се засяга от извършеното припознаване.
При тези факти – по поставените от жалбоподателите въпроси – не следва да се допуска касационно обжалване,защото макар,че са свързани с решаващата воля на съда,те не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /както се твърди в жалбата/.Съображенията за това са следните:
Доколкото съгласно чл.102 от СК при непълното осиновяване правните връзки между осиновения – от една страна и родителите и другите му роднини по произход-от друга, се запазват,а припознаването /съгласно чл.64 от СК/се извършва от родител – правният интерес от предявяване на иск с правно основание чл.26 от ЗЗД,във вр.с чл.124 ал.1 от ГПК за недействителност/нищожност/ на едностранното волеизявление за припознаване от страна на осиновителите,извършили непълно осиновяване не произтича пряко от положението им на осиновители,а следва да се установява във всеки конкретен случай.Това е така,защото по принцип правата на осиновителите, извършили непълно осиновяване не се засягат от извършеното припознаване на детето.В този смисъл е и постановения въззивен акт.
Цитираното решение № 1226 от 18.05.1974г.по гр.д.№ 773/74г. на ІІ г.о.на ВС,на което се позовават касаторите е ирелевантно. Същото е постановено при уредбата на отменения СК и касае предявен иск за оспорване на припознаването,който е различен от настоящия за недейс-твителност/нищожност/ на волеизявление за припознаване.
Въпросът за наличието на правен интерес в конкретния случай- съобразно изложените в подадената искова молба твърдения – е въпрос, който касае правилността на извършената преценка на въззивния съд и не може да е предмет на обсъждане в настоящата фаза по допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 19126 от 27.12.2011г. по в.ч.гр.д. № 13947 по описа за 2011г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.