5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 909
София, 15.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №86/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№110424/26.10.2012 г., подадена от адв. Р. К. – процесуален представител на ищците К. В. Я., А. И. М., М. М. А., М. М. К. и М. П. К., всички от [населено място], и по касационна жалба, вх.№109228/24.10.2012 г., подадена от адв. З. О. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – , против въззивно решение №6209/18.9.2012 г. по гр.д.№9499/2011 г. по описа на Софийския градски съд,г.к.,ІІ-В състав.
Ищците К. В. Я., А. И. М., М. М. А., М. М. К. и М. П. К., обжалват въззивното решение в частта, с която са отхвърлени претенциите им с правно основание чл.59 ЗЗД, съответно за сумите 416,25 лева, 208,12 лева, 69,37 лева, 69,37 лева и 69,37 лева, за периода от 12.-02.2009 г. до 31.3.2009 г. като неоснователни.
Ответникът по исковата молба [фирма] – , обжалва горепосоченото въззивно решение в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция по предявените от субективно съединени искове с правно основание чл.59 ЗЗД по отношение на горепосочените лица, съответно за сумите 16017,75 лева, 8179,19 лева, 3112,52 лева, 3112,52 лева и 1748,85 лева.
С решението си въззивната инстанция е приела, че са налице елементите от фактическия състав на чл.59 ЗЗД, обосноваващи основателността на претенцията им, тъй като правото на собственост на ищците върху процесния имот е установено по отношение на ответника с влязло в сила решение на ВКС от 11.02.2009 г. по гр.д.№3440/2007 г. в частта на уважения иск по чл.108 ЗС, чиято сила на пресъдено нещо е зачетена. Прието е за безспорно и по силата на признание на ответника по исковата молба, че последният е ползвал процесния имот до датата на влизане в сила на цитираното решение на ВКС – 11.02.2009 г., а след тази дата е продължил да охранява същия, т.е. доказано е ползването на исковия период от месец април 2004 г. до месец; април 2009 г., като фактът на осъществявана фактическа власт към момента на приключване на устните състезания по ревандикационния иск по делото на ВКС, се установява и със сила на пресъдено нещо от решението на същия. Прието е също така, че за процесния период от време, през което ответникът е владял имота, ищците като негови собственици са били лишени от правото си на ползване на същия и възможността да реализират доходи от него, поради което са налице предпоставките за уважаване за уважаване на иска са присъждане на обезщетение. Съдът е стигнал до извод, че фактът дали сградите в същия са се използвали по предназначение или не, е ирелевантен, като не може да се приеме за основателен доводът на ответника, че след като не е ползвал имота по предназначение, но безспорно е имал фактическа власт върху същия през исковия период, не се бил обогатил неоснователно, тъй като въпрос на преценка на страната е било как да си служи с вещта, релевантния факт е дали вещта е ползвана, който факт по настоящото дело съдът приема за доказан. Същевременно е прието, че ответникът е държал процесния имот без основание до постановяване на решението на ВКС от 11.02.2009 г., с което е осъден да го върне на ищците, но при условие, че те му заплатят стойността на направените подобрения, а от този момент той упражнява фактическа власт върху имота на правно основание – законно признато право на задържане.
В изложението от процесуалния представител на ищците се поставя следният материалноправен въпрос – “Дали лицето с право на задържане до заплащане на извършените от него подобрения има задължение да обезщети собственика за ползите, от които го е лишило за времето на държане на имота ?”. Твърди се, че изводите на въззивния съд противоречат на приетото с решение 335/28.7.2010 г. по гр.д.№660/2009 г., по описа на ВКС,ІV г.о., постановено по чл.290 ГПК. Сочи се и противоречие с други решения , постановени от ВС. Като основания за допускане се сочат тези по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваната част.
В изложението от процесуалния представител на ответника по исковата молба се поставят следните въпроси: 1.”От кой момент правото на задържане по чл.72, ал.3 ЗС е основание за отхвърляне на иска на собственика на задържания имот по чл.59, ал.1 ЗЗД срещу ретинента – от момента на признаване на правото на задържане с влязло в сила съдебно решение или от момента на упражняването му чрез възражение в съдебното производство по ревандикационния иск на собственика ?” и “Признанието на ретинента, че охранява задържания имот и обстоятелството, че той упражнява фактическата власт върху него, доказват ли сами по себе си, че той ползва този имот, че извлича полезните му свойства за себе си ?”. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
И двете страни не са депозирали отговори по касационната жалба на другата страна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията към касационните жалби намира, че са налице сочените в тях основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, и от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото. Поставените в изложенията на страните въпроси са решаващи за изхода от спора и са били предмет на обсъждане във въззивното решение, което налага допускане последното до касационно обжалване.
На страните следва да се укаже да внесат по сметката на Върховния касационен съд държавни такси, както следва:
Ищците:
1. К. В. Я. – 25 лева;
2. А. И. М. – 25 лева;
3. М. М. А. – 25 лева;
4. М. М. К. – 25 лева, и
5. М. П. К. – 25 лева.
Ответникът [фирма] – София, – 644 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №6209/18.9.2012 г. по гр.д.№9499/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.к., ІІ-В, по касационна жалба, вх.№110424/26.10.2012 г., подадена от адв. Р. К. – процесуален представител на ищците К. В. Я., А. И. М., М. М. А., М. М. К. и М. П. К., всички от [населено място], и по касационна жалба, вх.№109228/24.10.2012 г., подадена от адв. З. О. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – ,
УКАЗВА на касационните жалбоподателки в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение да представят платежен документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд, както следва:
– К. В. Я. – 25 лева;
– А. И. М. – 25 лева;
– М. М. А. – 25 лева;
– М. М. К. – 25 лева, и
– М. П. К. – 25 лева.
– [фирма] – София, – 644 лева.
В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след внасяне в срок на държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: