2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 900
С., 01.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №143/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. А. Д. – процесуален представител на ищеца В. И. К., против въззивно решение №1145/05.10.2010 г. по гр.д.№1734/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е отменено решение №2209/18.6.2010 г. по гр.д.№2370/2010 г. по описа на Варненския районен съд, VІІІ състав, в частта с която са уважени предявените от В. И. К. против [фирма] – В., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т. 1 – 3 КТ .
Решаващият извод на въззивната инстанция е, че при на промяна на професионалните изисквания към дадена трудова функция право на работодателя е да промени и изискванията за образование при заемане на съответстващата й длъжност, като това право не подлежи на съдебен контрол.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е поставен материалноправен въпрос “Трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост предприетата промяна в изискванията за длъжността , която ищецът е заемал и има ли той задължение да спазва принципа за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения ?”. Сочи се, че Е налице противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС като се представя решение №1335/08.7.2010 г. по гр.д.№978/2009 г. на ІV г.о. Представят се и други решения и определения.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – [фирма] – В., е депозирал отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответника по касация намира, че касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
Поставеният материалноправен въпрос е от значение за спора, като разрешението на въззивния съд противоречи на това по приложеното решение на ВКС.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №1145/05.10.2010 г. по гр.д.№1734/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№41640/25.10.2010 г., подадената от адв. А. Д. – процесуален представител на ищеца В. И. К..
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: