О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
София …………………………………
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванасесети юни през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ : Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 522 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от П. С. С. Д. С. и А. П. С. от гр.Шумен,чрез процесуални им представител адвокат Н. против въззивно решение № 183 от 26.11.2008г.по в.гр.д.№ 383 по описа за 2008г. на Апелативен съд Варна,с което е отменено решение от 3.06.2008г. по гр.д. № 65/2008г.на Районен съд Шумен в частта,с която е уважен иска с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на неустойка и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени като неоснователни исковете на П. С. С. Д. С. и А. П. С. против И. М. П. и К. Н. К. за заплащане на сумата от 3 312лв.,дължима на основание т.VІ от сключен между страните предварителен договор от 10.03.2004г.,ведно със законната лихва върху същата,считано от 29.01.2008г.до окончателното й изплащане.В останалата част решението е влязло в сила.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Счита,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния съществен материално-правен въпрос:При наличието на последователно сключени два договора,от които вторият не възпроизвежда,но и изрично не отменя клауза от първия-продължава ли тя да действа или се счита,че същата е мълчаливо отменена. Позовава се на решения № 2175 от 12.09.1971г.по гр.д.№ 1346/71г.на ІІ г.о., решение № 1319 от 10.07.1995г.по гр.д.№ 2202/94г.на V г.о., решение № 32 от 04.03.2002г.по гр.д.№ 849/01г.на ВКС и на две решения по В. №52/96г.и № 60/96г.Отделно счита,че се касае до въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорва и допустимостта,и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
С обжалваното въззивно решение е отменено в обжалваната част решение на районния съд и е отхвърлен като неоснователен предявения иск за присъждане на неустойка.За да постанови решението си съдът е приел,че тъй като уговорената неустойка в сключения на 10.03.2004г.предварителен договор за замяна на вещно права не е приповторена и не е изрично отменена в сключения на 23.11.2004г.между същите страни договор за доброволна делба,а с него се преуреждат по нов начин отношенията между страните по повод на предприетото съвместно строителство,то уговорката за неустойка е мълчаливо отменена.
Тезата на касатора е,че със сключения на 23.11.2004г.са преуредени само вещноправните отношения между страните,но не и облигационните.Договорите от 10.03.2004г.и от 23.11.2004г.са самостоятелни и при положение,че страните-във втория не са изразили съгласие и изрично не са отменили уговорката си за неустойка от първия, тя е действителна и при неизпълнение на задълженията на ответниците следва да намери приложение.
С оглед на изложеното,поставеният от касатора въпрос за това дали с втория договор е отменена уговорената в първия договор неустойка– се явява съществен по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК,тъй като от преценката му зависи решаването на спора. Ясно е, че договорите имат силата на закон за тези,които са ги сключили/в какъвто смисъл са решенията на ВКС,на които касаторът се позова/,но в случая определящото е каква е била волята на страните и какво значението те са придали на последващия договор от 23.11.2004г.Така поставеният от касатора въпрос изисква тълкуване и отговорът му ще е от значение за отстраняване на противоречива съдебна практика. Налице е хипотезата на чл.280 ал.1 от ГПК,което мотивира настоящият съдебен състав да допусне до касационно обжалване въззивното решение,поради което, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 183 от 26.11.2008г.по в.гр.д.№ 383 по описа за 2008г. на Апелативен съд Варна.
УКАЗВА на касаторите,че следва да внесат по с/ка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 136/сто тридесет и шест/ лева, след което ДЕЛОТО да се докладва на председателя на Трето Гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.