2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 758
гр. София, 04.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2250 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Д. против решение № 81/28.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 9/2018 г. от ІІ-ри въззивен състав на Окръжен съд – София.
Ответникът не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивен съд е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК са неоснователни, отменил е постановеното в обратен смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че след като в новоутвърденото щатно разписание не фигурира длъжността „електротехник, промишлено предприятие” и за премахването на тази длъжност преди процесното уволнение е взето решение на компетентния за това орган на работодателя /в случая управителя на ответното О./, и предвид липсата на доказателства по делото трудовата функция на тази ддлъжност да е продължила да съществува като съдържание на друга длъжност в предприятието, независимо от съдържанието й, че е налице реално съкращаване на щата чрез фактическото премахване на трудовата функция. В случая и трите съществували преди утвърждаване на новото щатно разписание щатни бройки за посочената длъжност са били премахнати. Прието е, че фактът, че трудовите правоотношения на другите две заети лица на посочената длъжност са били прекратени на друго основание /по взаимно съгласие/ преди вземането на решението за съкращаване на щата и преди уволнението на ищеца, не може да наложи извод за липса на реално съкращаване на щата, именно поради факта, че и трите щатни бройки за тази длъжност /две от които овакантени към този момент/ са били премахнати от щатното разписание на предприятието. С оглед на това и при липсата на данни за това трудовата функция на съкратената длъжност реално да е продължила да съществува като съдържание на друга длъжност в предприятието, съдът е приел, че не е обоснован какъвто и да било извод за фиктивност на съкращаването на щата.
Прието е, че при премахване на всички щатни бройки за длъжността или на единствената щатна бройка, подборът не е задължителен, като в конкретния случай с оглед премахването на всичките три щатни бройки за длъжността, заемана от ищеца, работодателят не е бил длъжен да извършва подбор при условията на чл. 329 от КТ. В тази връзка е прието за неоснователно направеното от ищеца възражение за злоупотреба с права и заобикаляне на закона от страна на работодателя при упражняване на правото му на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с него на основание съкращаване на щата. На първо място, съдът е приел, че ищецът не въвежда конкретни твърдения за наличието на каквато и да било свързаност на двете дружества, още по-малко за качеството им на „свързани лица” по смисъла на § 1, ал. 1 от ТЗ, за да се приеме, че процесното уволнение е извършено при злоупотреба с право в нарушение на чл. 8, ал. 2 от КТ. Посочено е, че дори и да се приеме, че дружествата са свързани лица по смисъла на посочената разпоредба на ТЗ, то тази свързаност не създава презумпция за злоупотреба с право при реализиране на правото на ответника-работодател за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на визираното в него основание – съкращаване на щата, като оборването на презумпцията за добросъвестност на работодателя при извършеното съкращаване на щата обаче, съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от КТ във всички случаи е в тежест на работника. В случая, съдът е приел, че доказателства, даващи основание да се приеме, че се касае именно за злоупотреба с право от страна на работодателя, не са налице.
По отношение на фактите по спора, съдът е посочил, че фактическата обстановка по делото е подробно и детайлно установена в мотивите на обжалваното решение, поради не необходимо същата да се възпроизвежда повторно в настоящото решение, като препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.
Във връзка с препращането към мотивите на първоинстанционния съд, в които е прието свързаност на двете юридически лица, както и приетото от въззивния съд в тази насока, се сочи противоречие с практиката на ВКС по правния процесуален въпрос, допустимо ли е препращането към мотивите на първоинстанционния съд от страна на въззивния съд в случаите, в които не се потвърждава решението на първата инстанция, а се постановява ново решение, с което се отменя решението на първоинстанционния съд и се постановява ново, с друг резултат. Сочи се противоречие във връзка с горното с решение № 271/2017 г. по гр.д.№ 1368/2016 г. на ВКС , ІV гр.отд. С това решение е прието, че ако изводите на въззивния съд се различават от тези на първоинстанционния, той не разполага с възможността да препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като същевременно прави различни фактически и правни заключения. Това противоречие води до наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПТК относно допускането до касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложеното, касационното обжалване следва да се допусне.
Касаторът не дължи държавна такса.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 81/28.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 9/2018 г. от ІІ-ри въззивен състав на Окръжен съд – София.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.