О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
С. 17.01.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шести януари през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 7847 по описа за 2013 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1, във вр. с ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от „Агенция Митници” [населено място], представлявана от директора, чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. против определение от 12.11.2013г. по в.гр.д.№ 885/13г. на Русенски окръжен съд,с което е спряно производст-вото по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване на адм.д.№ 1819/13г.на ВАС, ІІІ отделение. Счита така постановения съдебен акт за неправилен, поради което желае да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира подадената частна жалба за основателна поради следното :
С обжалваното определение въззивният съд е спрял производството поради наличие на висящ спор пред ВАС относно оспорване законосъоб-разността на подзаконов нормативен акт /§9 от Преходните и заключи-телни разпоредби на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията и т.297 от Класификатора на длъжностите в администрацията/, въз основа на които е издадена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, предмет на въззивното производство.
Според частния жалбоподател не е налице посочената от въззивния съд хипотезата на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. Аргументира се с обстоятелството, че отмяната на обжалвания подзаконовия нормативен акт има действие занапред, поради което не е налице преюдициалност на спора пред Върховния административен съд.
Настоящият съдебен състав възприема довода на жалбоподателя. На посоченото от въззивния съд основание по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, производството може да бъде спряно само ако решението по делото, което се разглежда в другия съд е от значение за решаване на спора пред спиращия съд, който именно поради това преюдициално значение следва да изчака разрешаването на другия спор. В случая административният спор пред Върховния административен съд не е от значение за решаване на трудовия спор пред Русенския окръжен съд, защото дори и да бъде отменен подзаконовия нормативен акт, който е послужил като основание за издаване на заповедта за уволнение, тази отмяна – с оглед действието й занапред – няма как да бъде съобразена от въззивния съд. Съгласно чл.195 ал.1 от АПК – подзаконовият нормативен акт се счита отменен от деня на влизане на съдебното решение, с което е уважено искането за оспорването му. Правният извод на въззивния съд, че евентуалната отмяна на подзаконовия нормативен акт ще има значение за разрешаването на спора, противоречи на цитираната норма на чл.195 ал.1 от ГПК и налага отмяна на обжалвания акт. Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, поради което, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 12.11.2013г. за спиране на производството по в.гр.д.№ 885/13г. на Русенски окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :