О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
С. 16.09.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 2863|по описа за 2013 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Н. М. Н. със съдебен адрес в [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно определение № 21035 от 12.12.12г. по в.ч.гр.д. № 14697 по описа за 2012г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено разпореждане от 21.06.12г.по гр.д.№ 23005/11г. на СРС за връщане на искова молба с вх.№ 23099 от 30.05.11г.и прекратяване на производството по делото като недопустимо.Счита същото за неправилно,постановено в нарушение на закона,поради което иска да бъде отменено,а делото върнато за продължаване на съдопроиз-водствените действия.
Като основание за допустимост се сочат нормите на чл.280 ал.1 т. 1 и т.2 от ГПК без да се поставя конкретен въпрос,за който да се прецени дали е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и дали е решаван противоречиво от съдилищата.Независимо,че към пространната частна касационна жалба е приложено и изложение – в него не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК / разяснен в т.1 от ТР №1 от 10.02.2010г.по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС/,а са изложени доводи,че въззивният състав е „игнорирал основни твърдения в исковата молба”, „изцяло е изопачил предмета й”, същият не е обсъдил изложените аргументи и доводи/общо 37 на брой/, поради което не притежавал качествата на „независими и безпристрастен съд по смисъла на чл.6 ал.1 и чл.13 от Е. и това налагало отвод на съдебния състав.Излага доводи, че тъй като дадените от съда указания са „неправилни” и „неясни”, неизпълнението им не е основание за прекратяване на производството, както и че за съда съществувало задължение да се произнесе по „всякаква искова молба”. Поставя въпросите дали съставлява касационно отменително основание отказа от правосъдие, за каквото страната приема прекратяването на производството по делото, налице ли са допуснати нарушения на Е. и на Х. за основните права в ЕС и дали тези нарушения, предвид примата на европейското право не следва да намерят приложение вместо вътрешното. Позовава се на определения и решения на ВС и ВКС,които са без задължителен характер, на актове на по-долни съдилища, които са ирелевантни,тъй като не съдържат отбелязване,че са окончателни и на решения по наказателни дела, които също не мога да бъдат съобразени, с оглед приетото в ТР по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС.
Срещу така подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
За да потвърди определението на районния съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството, въззивният съд е възприел извода му,че в предоставения срок ищецът не е изпълнил дадените от съда указания за отстраняване на констатирани нередовности в подадената искова молба.Отделно съдът е счел и предявеното искане за недопустимо.
При тези факти и при липса на поставени от жалбоподателя въпроси, отговарящи на изискванията посочени в т.1 от ТР №1/10.02.2010г.по т.д. №1/09г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване не може да бъде допуснато,тъй като поставеният от касатора въпрос определя обхвата на осъществяваната от касационната инстанция проверка за допустимост,а в тази фаза – съдът не извършва проверка за правилност на постановения акт.
Освен това – цитираните от жалбоподателя определения и решения, освен че не са със задължителен характер,още са ирелевантни като несъотносими към настоящия спор. В. съд е разрешил съобразно закона и установената практика релевантния към предмета на спора въпрос относно задължителния характер на дадените от съда указания. Н. в срок на констатираните от съда нередности в подадена искова молба, винаги е основание за връщането й и за прекратяване на производството по делото.Точното прилагане на закона не може да се счете за отказ от правосъдие, в какъвто смисъл е изразената от жалбоподателя теза и не съставлява нарушение на Е. и на Х. за основните права в ЕС.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 21035 от 12.12.12г. по в.ч.гр.д. № 14697 по описа за 2012г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено разпореждане от 21.06.12г.по гр.д.№ 23005/11г. на СРС за връщане на искова молба с вх.№ 23099 от 30.05.11г.и прекратяване на производството по делото като недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.