О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
С. 19.03.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 1411 по описа за 2013 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от Р.-Т. Х. В., понастоящем настанена в Дом за възрастни с психични разстройства в [населено място], [община]. Жалбата е подадена чрез адвокат И. по устно упълномощаване,но поради липса на представено пълномощно – конкретизацията й е направена от адвокат Г. /проце-суален представител на молителката въз основа на писмено пълномощно от 22.05.2009г.-лист 9 от материалите на въззивното дело/.
Обжалва се определение № 1205 от 1.06.12г.по гр.д.№ 1621 по описа за 2009г. на Софийски апелативен съд,с което е оставена без уважение като неоснователна молба с вх.№ 9454 от 25.10.10г. на Р.-Т. Х. В. за възстановяване на срок за внасяне на държавна такса от 30лв.за касационно обжалване на постановено въззивно решение.Според жалбопо-дателката така постановения съдебен акт е неправилен,следва да бъде отменен,а въпросът решен по същество с възстановяване на срока. Счита, за неправилен извода на съда,че настаняването й в социална институция, със затворен характер и пълната й изолация от обществото не съставляват извинителна причина за пропускането на срока за внасяне на определената такса. Независимо,че настаняването е станало още през 2006г.- в жалбата е посочено,че неговите последици са трайни и влияят съществено на възможността на страната за ефективно участие в процеса. Отделно изразява становището си,че следва да бъде съобразено и обстоятелството, че в подадената молбата за възстановяване на срока се е съдържало и искане за освобождаване от държавна такса на основание чл.5 б.”к”от ЗДТ, по което искане няма произнасяне по вина на съда,който не е изпратил материалите на компетентния да се произнесе по него ВКС.
Срещу така подадената частна е жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
Частната жалба е допустима,тъй като е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и е в срок.Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е и редовна.Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
Р.-Т. Х. В. е подала молба с вх.№ 9454 от 25.10.10г., представляваща едновременно частна жалба срещу разпореждане за връщане на касационната й жалба и искане за възстановяване на срок за внасяне на дължимата държавна такса от 30лв.за касационно обжалване на постановено въззивно решение,с което е поставена под ограничено запрещение.
С определение №286 от 10.05.2011г.по ч.гр.д.№ 243/11г.на ІV г.о. ВКС е потвърдил разпореждането на С. за връщане на касационната жалба,преценил е,че хипотезата на чл.5 б.”к”от ЗДТ е неприложима и няма основание молителката да бъде освободена от внасяне на дължимата държавна такса и е върнал делото на С. да се произнесе по искането й за възстановяване на срока за внасянето й.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение направеното искане за възстановяване на срок,като е счел,че не е доказано наличие на особени и непредвидени обстоятелства,които да не са позволили на страната, която е била редовно уведомена за указанията на съда /чрез процесуалния си представител/ – да внесе в срок изискуемата се държавна такса от 30лв. Съдът още е посочил, че несвоевременно – с оглед изискването на чл.65 ал.2 от ГПК – е била представена квитанцията за внасяне на таксата.
Така постановеният съдебен акт е неправилен.
Съгласно чл.64 ал.2 от ГПК за възстановяването на пропуснат срок – законът поставя в условията на комулативност две изисквания –наличие на особени непредвидени обстоятелства, които са причинили пропускането на срока и обективна невъзможност на страната да ги преодолее.Понятието „особено непредвидено обстоятелство“ няма легално определение и се тълкува от съдебната практика като такава причина от обективен или субективен характер, но независеща от адресата на съобщението, която той въпреки добросъвестността не е могъл да отстрани. Според настоящия съдебен състав трайното настаняване на едно лице / в случая от 2006г./ в социална институция,която е със затворен характер и поставя лицето в изолирана извън общността среда – не само поради местонахождението на заведението,но и поради въведения вътрешен режим пред вид здравослов-ното състояние на настанените в него лицата,какъвто е процесния Дом за възрастни с психични разстройства – представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на закона. Същевременно – в конкретната хипотеза следва да се приеме,че това обстоятелство – заради отдалеченото местонахождение на страната и здравословното й състояние – обективно са й попречили да предприеме в срок дължимото процесуално действие, поради което процесуалното й бездействие в рамките на срока за обжал-ване е извинително.Като е приел обратното – въззивният съд е постановил неправилен акт,който следва да бъде отменен. Относно неизпълнението на изискването на чл.65 ал.2 от ГПК/към молбата за възстановяване на срок да се приложи вносна бележка за дължимата такса/ – следва да се посочи, че то е обусловено от направеното искане за освобождаване от внасяне на държавна такса.След като съдът не е уважил това искане – на 18.07.11г. молителката е представила вносната бележка за дължимата такса от 30лв.
След отмяната на постановения акт – въпросът следва да бъде разрешен по същество с възстановяване на срока за обжалване и делото – върнато на САС за администриране на подадената касационна жалба.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №1205 от 1.06.12г.по гр.д.№ 1621 по описа за 2009г. на Софийски апелативен съд.
ВЪЗСТАНОВЯВА в полза на Р.-Т. Х. В., понастоящем настанена в Дом за възрастни с психични разстройства в [населено място], [община] по нейна молба с вх.№ 9454 от 25.10.10г. срока за внасяне на дължимата държавна такса от 30лв.за касационно обжалване на въззивно решение № 145 от 17.02.2010г.по гр.д.№ 1621/09г.на Софийски апелативен съд,на когото ВРЪЩА делото за администриране на подадената касационна жалба с вх.№ 4240 от 3.05.2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: