О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
София 23.11.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ : Мария Иванова
Илияна Папазова
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 574 по описа за 2010 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Е. Д. от собственика Д. процесуалния представител-адвокат М. против въззивно определение № 1103 от 16.07.2010г.по ч.гр.д.№ 1158 по описа за 2010г. на Окръжен съд Бургас,с което е потвърдено определение от 14.06.2010г., постановено по гр.д.№4233/2008г.на Бургаски районен съд,с което е отхвърлена молбата му за възстановяване на срока за обжалване на постановеното решение № 931 от 31.07.2009г.по същото гр.д.№4233/08т. Счита същото за неправилно поради което иска да бъде отменено и въпроса решен по същество с уважаване на направеното искане за възстановяване на срока за обжалване.
Като основание за допустимост на подадената частна жалба се сочат всички хипотези,предвидени в нормата на чл.280 ал.1 от ГПК/с оглед препращането на нормата на чл.274 ал.3 от ГПК/ по поставените въпроси- за допуснато от съда нарушение на задължението си по чл.17 от ГПК да се произнесе по всички въпроси от значение за решаване на делото, за обхвата на действие на даденото адвокатското пълномощно/общо или само за първата инстанция/, за приложимия в случая способ за призоваване-по чл.50 или по чл.51 от ЗЗД и са съотношението /специална към обща/ на двете норми, за прекратяване /или разваляне/на сключената упълномощителна сделка поради неизпълнение на поетите задължения.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
За да потвърди определението на районния съд с което е оставена без уважение молбата за възстановяване на срока за обжалване на постановения съдебен акт,въззивния съд е приел,че не се сочат и не са налице особени непредвидени обстоятелства, които страната да не е могла да преодолее по смисъла на чл.64 ал.2 от ГПК.
Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен/или материално правен/ въпрос.
В случая поставените от жалбоподателя въпроси не са от значение за изхода на делото,тъй като не са свързани с предмета на молбата и с решаващите мотиви на съда. Противно на твърдяното в подадената жалба – настоящият състав намира,че въззивният съд е изпълнил задължението си по чл.17 от ГПК и подробно е обсъдил всички наведени от страната доводи,включително и тези,които не са в пряка връзка с посоченото в чл.64 от ГПК основание за произнасяне по молба за възстановяване на срок. Поставените въпроси за валидността на извършеното упълномощаване, неговия срок и действие,за начина на призоваване,за наличие на недобросъвестно изпълнение на чужда работа-са ирелевантни за настоящия спор,тъй като по делото е приложен валиден договор за упълномощаване на адвокат,не е налице уведомяване на съда по реда на чл.35 от ГПК за оттегляне на дадените пълномощия и в тази хипотеза равностойно приложими са способите за уведомяване на страната- едноличен търговец–и по чл.50, и по чл.51 от ГПК.Нередовното уведомяване не е сред обстоятелствата,които могат да бъдат квалифицирани като особено непредвидени по смисъла на закона.
Освен, че не е налице общото основание за допускане до касация- поставен въпрос от значение за изхода на спора,не е налице и нито едно от предвидените специални основания по чл.280 ал.1 т.1,2 или 3 от ГПК.Това е така,защото не се сочи нито практика на ВКС,на която въззивното определение да противоречи/с оглед основанието по т.1/,нито се представят други определения на съдилищата,които да са дали разрешение, различно от настоящето/с оглед основанието по т.2/.Не е налице и основанието по т.3,тъй като съгласно даденото тълкувание в т. 4 на ТР № 1/19.II.2010 г. на ОСТГК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо правно основание за допускане на касационното обжалване, което би било налице във всички случаи, при които се налага промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпили изменения в законодателството и обществените условия или пък става въпрос за непълни, неясни или противоречиви закони, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Разпоредбата на чл.64 ал.2 ГПК не се различава принципно от предходното правило на чл. 37 ал.1 ГПК (отм.), а по приложение на последното е натрупана изобилна и безпротиворечива съдебна практика. Освен, че не е налице изменение в законодателството по отношение разбирането за релевантните /особени и непредвидени/ обстоятелства,не е налице каквато и да промяна и в обществените условия, която да обуславя разбиране, различно от възприетото от законодателя.
Липсата на надлежно основание за допустимост съгласно нормата на чл.280 ал.1 от ГПК,приложима съгласно препращането на чл.274 ал.3 от ГПК изключва възможността за разглеждане по същество на подадената частна жалба.Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от Е. Д., представлявано от собственика Д. против въззивно определение № 1103 от 16.07.2010г. по ч.гр.д.№ 1158 по описа за 2010г. на Окръжен съд Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.