О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
С. 13.09.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 469 |по описа за 2012 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Я. И. Я., Х. И. Д. и М. Т. А. –тримата от [населено място], чрез процесуалния представител – адвокат К. против въззивно определение № 9913 от 19.06.2012г. по в.ч.гр.д. № 7941 по описа за 2012г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено разпореждане от 4.05.2012г.по гр.д.№ 48819/11г. на СРС за връщане на исковата молба.Счита същото за неправилно,постановено в нарушение на закона,поради което иска да бъде отменено,а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Като основание за допустимост се сочи чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения два въпроса:1.коя площ от застроен съсобствен парцел със сграда в режим на етажна собственост може да е предмет на разпределение на ползването/по чл.32 ал.2 от ЗС/ и 2.кои са активно и пасивно легитимираните лица да вземат участие в това производство.Позовава се на четири постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС.
Срещу така подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
За да потвърди разпореждането на районния съд,с което е върната на основание чл.130 от ГПК исковата молба на Я. И. Я., Х. И. Д. и М. Т. А. с вх.№ 48797 от 15.11.2011г. като недопустима,въззивният съд е приел,че задължителни необходими другари са не само съсобствениците на процесния имот /посочените в исковата молба ищци и ответници/,но и всички лица, притежаващи собственост върху индивидуалните обекти,изградени в пететажната жилищна сграда,която е построена в същия имот въз основа на учреденото от съсобствениците на земята вещно право на строеж. Съдът се е мотивирал с характера на производството по чл.32 ал.2 от ЗС,което не е исково,а за спорна съдебна администрация,целящо решаване на въпроса за използване и управление на общата вещ.Посочил е,че абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството е участието на всички лица, които притежават някакви правомощия да ползват вещта. Счел е,че направеното от ищците уточнение,че предмет на претенцията е разпределението само онази част от парцела,която е извън застроената, непосредствено прилежаща и обслужваща сградата площ не променя направения извод, защото тази площ не може да бъде определена без участието на всички лица,имащи правомощия по отношения на парцела.
При тези факти – по поставените от жалбоподателите въпроси – не следва да се допуска касационно обжалване,защото те не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС/ както се твърди в жалбата/,а в съответствие с нея /включително и с посочените в частната жалба четири решения/.Съображенията за това са следните:
В производството по чл. 32 ал.2 от ЗС следва да участват всички съсобственици и носители на ограниченото право на ползване, тъй като те са необходими другари. Решението за разпределение на ползването следва да е еднакво за всички. Съдът служебно следи за правилното конституи-ране на страните и в случаите на необходимо другарство сам предприема действия за обезпечаване участието в процеса на всички необходими другари. Неизпълнението на това задължение води до постановяване на недопустимо решение/решение № 265 от 27.06.11г.по гр.д.№ 912/10г.на Ігр.о./.В случай като настоящия – когато в съсобствен парцел е построена сграда,в която отделните обекти принадлежат на различни лица/включително и такива,които са собствениците на самостоятелни обекти в сградата,но не притежават идеална част от парцела,в който тя е построена, като е възможно лице да притежава дял от правото на собственост върху земята,но да не притежава самостоятелен обект в сградата/ – тогава при разпределението на ползването на парцела следва да бъдат отчетени правата на всички лица,включително и на притежаващите самостоятелен обект в сградата въз основа на реализирано право на строеж,тъй като те следва да ползват земята доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение/ решение №481/25.05.2011г. по гр.д.№979/2009г. на ІІ ГО на ВКС, решение №181/07.07.2011г. по гр.д.№1159/2010г. на ІІ ГО на ВКС, решение № 28 от 1.02.12г.по гр.д.№ 331/11г.на ІІ г.о./.В тази хипотеза – каква част от парцела е застроена,каква част е необходима за осигуряване ползването на сградата/и като такава съставляваща нейна обща част/ и каква част остава за разпределение на ползването между съсобствениците на земята – е въпрос по съществото на спора и следва да се реши при участието на всички лица,които имат някакви права / включително и с участието на собствениците на самостоятелни обекти в сградата,които не притежават права върху земята, върху която тя е построена /.В този смисъл са и цитираните от жалбоподателя решения на ВКС/също постановени по чл.290 от ГПК/,в които като страни в производството освен съсобствениците на земята,са конституирани като ответници и етажните собственици/например решение № 652/1.04.2011г.по гр.д.№ 999/09г.на Іг.о.и решение № 661/2.11.2010г.по гр.д.№1437/09г.на Іг.о.,където изрично е посочено,че „в случаите когато етажните собственици не са единствени съсобственици на дворното место, а има и други лица – съсобственици, които не са етажни собственици, разпределението на правото на ползване върху дворното место може да стане само по реда на чл.32 ал.2 от ЗС, тъй като етажните собственици не могат да вземат решение за начина на ползване на дворното место, което не е обща част”. Другото цитирано решение № 265/27.06.2011г.по гр.д.№ 912/10г.на Іг.о.е несъотносимо,защото е постановено по поставен въпрос, касаещ задължителното участие на съпруга в производство по чл. 32 ал.2 от ЗС,когато недвижимият имот, предмет на спора е съпружеска общност.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9913 от 19.06.2012г. по в.ч.гр.д. № 7941 по описа за 2012г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено разпореждане от 4.05.2012г.по гр.д.№ 48819/11г. на СРС за връщане на исковата молба,подадена от Я. И. Я., Х. И. Д. и М. Т. А. –тримата със съдебен адрес: [населено място] [улица] ет.4 к.2 – адвокат К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.