2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 17.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1840 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 42 от 30.01.2017 г. по гр. д. № 898/2016 г. на Русенския окръжен съд е потвърдено решение № 1202/10.10.2016 г. по гр. д. № 1827/2016 г. на Русенския районен съд, в частта, с която е признато за установено на основание чл.23, ал.2 СК, че бившата съпруга М. Х. С. е собственик на 22700/33309 ид.части от апартамент в [населено място] и е допусната делба на този апартамент при квоти 28004/33309 ид.части за М. Х. и 5304,5/33309 ид.части за С. М. С., както и в частта, с която е допусната делба на дворно място с жилищна сграда и гараж в [населено място], [община], на лек автомобил „Т. РАВ-4”, мотоциклет „Я.” и мотопед „Д.”, между съсобственици М. Х. С. и С. М. С., при равни квоти. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от М. Х. С. иск по чл.23, ал.1 СК за признаване на нейна лична собственост върху придобития по време на брака автомобил „Т. Я.”, както и в частта, с която автомобилът е бил допуснат до делба.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, а предмет на предявените искове по чл.23 СК и чл.34 ЗС е имущество, придобито по време на техния брак.
По отношение на апартамента в [населено място] е прието, че между страните не съществува спор за обстоятелството, че М. Х. С. е вложила парични средства в размер на 22 700 лв. за придобиването на апартамента, поради което съответните 22700/33309 ид.части са нейно лично имущество по чл.23 СК. Останалите 10609/33309 ид.части представляват съпружеска имуществена общност, прекратена с развода на страните. Затова квотите, при които следва да се допусне делба на апартамента, са 28004/33309 ид.части за М. Х. и 5304,5/33309 ид.части за С. С..
По отношение на дворното място и сградите в [населено място], както и за лекия автомобил „Т. РАВ-4”, мотоциклета „Я.” и мотопеда „Д.”, не е опровергана презумпцията за съвместен принос, затова делбата им е допусната при равни квоти.
Прието е, че искът по чл.23, ал.1 СК с предмет лекия автомобил „Т. Я. не може да се съединява с иска за делба, нито пък съдът може служебно да допусне делба на вещта, без тя да е била включена в делбената маса от ответника в първото съдебно заседание. Затова първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която искът за пълна трансформация на лични средства на М. Х. е бил отхвърлен и автомобилът е допуснат до делба.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от С. М. С..
Жалбоподателят поддържа, че разликата от 10609 лв. за придобиване на собствеността на апартамента в [населено място] представлява негови лични средства, което обосновава частична трансформация по смисъла на чл.23, ал.2 СК. Затова делбата на апартамента следва да се допусне при квоти 22700/33309 за М. Х. и 10609/33309 за него.
Имотът в [населено място] е придобит изцяло с негови лични средства, той представлява изцяло негово лично имущество, затова искът за делбата му следва да бъде отхвърлен.
С негови лични средства са придобити и движимите вещи, включително и лекият автомобил „Т. Я.”, затова спрямо тях искът за делба също следва да бъде отхвърлен.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят счита, че въззивното решение противоречи на решение от 01.12.2016 г. по гр. д. № 1872/2016 г. на ВКС, I ГО и решение № 347 от 15.10.2012 г. по гр. д. № 1071/2011 г. на ВКС, IV ГО, в които се приема, че при разрешаване на спора за произхода на вложените средства в придобиване на имущество по време на брака съдът следва да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за този произход; че когато към момента на осъществяване на придобивното основание единият от съпрузите е притежавал лични средства, от съществено значение е каква част от тях са вложени в придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение.
Ответникът в производството М. Х. С. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация – поставеният правен въпрос не е от значение за изхода на конкретното дело.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по първата фаза на делбата, което не е изключено от касационен контрол с разпоредбата на чл.280, ал.2, сега чл.280, ал.3 ГПК.
Поставеният процесуалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е породен от обстоятелството, че въззивният съд не е свързал събраните по делото писмени и гласни доказателства за произхода на паричните средства, с които са придобити движимите вещи, имотът в [населено място] и част от процесния апартамент, с въведеното от ответника възражение по чл.23 СК за трансформация на негово лично имущество в придобиването на посочените вещи. Касае се за следните доказателства: извлечение от банковата сметка на [фирма], чийто собственик е жалбоподателят, от което се установява, че на 12.03.2007г. е теглена сумата 5 000 лв. /на същата дата е закупено празното дворно място в [населено място] за сумата 1000 лв./; на 18.03.2013г. и 25.03.2013 г. са изтеглени съответно сумите 2000 лв. и 10 000 лв. / на 27.03.2013 г. е издадено постановление на ЧСИ, с което процесният апартамент е възложен на ищцата М. С. за сумата от 33 309 лв./; на 14.12.2013 г. е теглена сумата от 5 000 лв. /на същата дата е закупен лекият автомобил „Т. РАВ-4” за сумата 2 300 лв./. Не са обсъдени и показанията на свидетеля М. М., баща на жалбоподателя, който е установил влагането на посочените суми в придобиване на процесното имущество по време на брака между страните. Не са обсъдени и писмените доказателства за разпределената част от печалбата на едноличното търговско дружество, собственост на жалбоподателя.
При тези данни поставеният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК се явява обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е процедирал в противоречие в практиката на ВКС, отразена в приложените към жалбата съдебни решения по чл.290 ГПК, което обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 42 от 30.01.2017 г. по в. гр. д. № 898/2016 г. на Русенския окръжен съд.
УКАЗВА на С. М. С. да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 25 лв. и в същия срок да представи доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата част.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внесената държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: