О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718
С. 31.10.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 572 по описа за 2012 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Л. Ц. С. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Б. против определение от 18.03.2011г. по гр.д.№ 2644/09г. на Софийски градски съд,с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото решение от 27.07.10г.в частта за разноските с присъждане на пълния размер на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение за двете инстанции в размер на 10 005лв. Счита така постановения съдебен акт за неправилен,поради което желае да бъде отменен,а направеното искане – уважено изцяло.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
Частната жалба е допустима,тъй като е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и е в срок.Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е и редовна.Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
С въззивния си акт,СГС е отменил постановеното от СРС решение и вместо това е постановил друго,с което е уважил предявените искове като е осъдил ДР”Ръководство въздушно движение”да заплати на Л. Ц. С. на основание чл.59 от КТ сумата от 65 711.25лв. и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД –сумата от 22 000лв.Съдът се е произнесъл и по искането за разноски,като е присъдил на основание чл.64 ал.1 от ГПК/отм./за двете инстанции сумата от 2 870лв./по 1 790лв.за всяко/, изчислени съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г.,а е отхвърлил искането в останалата му част до претендирания размер от 10 005лв.
Последвало е искане по чл.194 ал.4 от ГПК/отм./от ищеца за изменение на постановения съдебен акт в частта му за присъдените разноски,въз основа на което е постановено определение от 18.03.2011г. по гр.д.№ 2644/09г. на Софийски градски съд,което е предмет на настоящия контрол.С него направеното искане е оставено без уважение със следните мотиви. Искът по чл.59 от КТ е трудов и съгласно Наредба №1/2004г.-минималният размер на адвокатското възнаграждение е 150лв.Претенцията по чл.86 ал.1 от ЗЗД не е трудова и за нея –минималният размер следва да се изчисли съобразно чл.7 ал.2 т.4 от същата Наредба.За да достигне до този извод- съдът е съобразил предмета на спора,не голямата сложност на делото пред вид необходимостта от тълкуване волята на страните по сключения между тях договор и изрично е посочил,че съгласно приложимата норма на чл.64 ал.4 от ГПК/отм./- при присъждане на разноски в по-нисък размер от реално направените –е необходимо единствено преценка на съда за прекомерност на възнаграждението,без да е необходимо изрично възражение от противната страна.
Д. на жалбоподателя в подадената частна жалба е,че реално заплатеният размер на адвокатско възнаграждение – в случая е 10 005лв. /3 500лв.-за първата и 6 500лв.-за въззивната инстанция/.Освен това – при цена на иска от 89 000лв.,тройният минимален размер, определен съобразно Наредбата е 6 690лв./2 230лв.х3 / и съдът – дори и да констатира липса на правна и фактическа стойност на делото- не може да откаже да го присъди.Жалбоподателят счита,че приложимата разпоредба не е чл.64 ал.4 от ГПК/отм./,а чл.78 ал.5 от ГПК,поради което за да може съда да присъди по-нисък размер на адвокатско възнаграждение,трябва да е налице възражение на ответната страна,а в случая такова няма.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя.
Пред вид датата на постъпване на исковата молба/20.12.2006г./,на основание §2 ал.1 от ГПК – приложимата правна норма е тази по чл.64 ал.4 от ГПК/отм./,а не чл.78 ал.5 от ГПК.Съответно основанието за намаляване на размера на разноските е единствено констатиране от страна на съда,че същите с оглед правната и фактическа сложност на делото са прекомерни /без да е от значение наличието или не на възражение в този смисъл от противната страна/.
В случая – изводът на въззивния съд във връзка със сложността на делото/изискваща преценка само на един текст от сключения между страните колективен трудов договор/ е правилен.
Вярно е,че съгласно приложимия чл.64 ал.4 от ГПК/отм./ – размерът на присъдените от съда разноски за адвокатско възнаграждение не може да бъде по-малък от „минимално определения размер съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата”,който препраща към предвидения „в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа”. Под „съответен вид работа” се разбира вида на оказвана услуга.Когато услугата е защита по гражданско дело са приложими нормите на чл.7 от Наредбата. В редица постановени определения – например №216 от 15.04.11г.по гр.д.№200/11г.на ІІІг.о., № 368/2009г. по ч.гр.д. № 387/2009г. III г.о. ВКС, решение № 1355/2010г. по гр.д. № 978/2009г. IV г.о. – ВКС е приел,че нормата на чл.7 ал.1 т.1 от Наредбата,посочваща минимален размер на адвокатското възнаграждение за защита по трудови спорове от 150 лв.е специална.Разпоредбата определя размера на адвокатското възнаграждение според вида на делото, и предвид социалната й функция да облекчи достъпа до съдебна защита на работниците и служителите във връзка с нарушени трудови права и следва да се прилага при всички трудови дела, включително и по искове за парични вземания. Следователно – определяйки минималният размер на адвокатското възнаграждение за иска по чл.59 от КТ на 150лв.-съдът е постановил правилен акт.Правилно е пресметнат и размера на следващото се съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата възнаграждение относно иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя относно приложението на §2 от ДР на Наредбата, изискващ присъденото възнаграждение да е не по-ниско от трикратния размер посочените възнаграждения. Както беше посочено по-горе – в хипотезата на чл.64 ал.4 от ГПК/отм./- при определяне размера на разноските за адвокатско възнаграждение съдът не може да падне под„минимално определения размер съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата”,която норма препраща към горецитираната Наредба.Следователно последната е издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения. Законова делегация същите органи да определят размер на възнагражденията в хипотезата на чл.64 ал.4 от ГПК/отм./-няма. Поради това правилото на § 2 от ДР,като издадено извън законовата делегация – не следва се прилага. Висшият адвокатски съвет може да определи само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и тези в случаите на чл.64 ал.4 от ГПК/отм./ Поради това в тази хипотеза- съдът не е ограничен с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер, а до минималния такъв според Наредба № 1.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.03.2011г. по гр.д.№ 2644/09г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.