О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
С. 24.04.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 247 по описа за 2012 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от К. И. Б. от [населено място] против определение от 20.02.2012г. по ч.гр.д.№ 2091/11г. на Софийски апелативен съд,с което е отхвърлена като неоснователна молбата му с вх. № 811 от 26.01.2012г. за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15лв.Счита така постановения съдебен акт за неправилен,поради което желае да бъде отменен,а искането -уважено.
Срещу така подадената частна е жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
Частната жалба е допустима,тъй като е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и е в срок.Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е и редовна.Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Фактите са следните:
Настоящият жалбоподател е подал частна жалба с вх.№ 9946 от 16.12.2011г.срещу постановено определение от 14.11.11г. на САС,с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на правна помощ.
С разпореждане производството по нея е оставено без движение,като са дадени указания за внасяне в 7-дневен срок на държавна такса в размер на 15лв.,за които страната е уведомена на 23.01.12г.
На 26.01.2012г. жалбоподателят е подала молба с вх.№811 за освобождаване от внасяне на държавна такса от 15лв.,която е оставена със сега обжалваното определение без уважение с мотива,че страната е в работоспособна възраст и не е представил доказателства за наличие на заболявания,възпрепятстващи възможността му да реализира доходи.
Пред настоящата инстанция молителят представя декларация по чл.83 ал.2 от ГПК Не излага нови съображения,а сочи доводи във връзка с предприети действия по водени от него други производства.
О. съдебен акт е правилен.
Внасянето на такси и разноски е задължително.Такива не внасят само лица,за които е признато от съда,че нямат достатъчно средства да ги заплатят.Преценката на съда за това дали едно лице има достатъчно средства, за да заплати следващите се такси и разноски – е конкретна за всеки отделен случай и е в зависимост – от една страна от стойността на дължимата сума и от друга – от ангажираните от молителя доказателства за неговите доходи, имуществено и здравословно състояние, семейно положение, трудова заетост, възраст и други релевантни обстоятелства.
Относно настоящия молител – обстоятелствата са следните:
Дължимата сума за държавна такса е 15лв.
Молителят е на 59 години,разведен е и е декларирал,че не притежава движимо или недвижимо имущество и влогове, не получава заплата, наеми, рента и аренда от земеделски земи, както и дивиденти, има фирма, във връзка с несъстоятелността на която има висящи производства и живее с получавана от сина му ежемесечна помощ в размер на 100 евро за гледане на внучка, родена през 2010г. Няма лица,на които да дължи издръжка. Декларирал е /без да представя доказателства/, че страда от хипертония ІІ вид и диабет ІІ вид.
При тези данни – настоящият съдебен състав споделя извода на САС, че молителят разполага с 15 лева,които са необходими за разглеждане на подадената от него частна жалба. Основанията за този извод са – невисокия размер на дължимата сума и наличните данни /сред които и признанието в жалбата,че е работоспособен/, съгласно които молителят е в състояние да работи допълнително /освен,че гледа внучката си/, че се ползва от помощта на сина си и не твърди да има задължения/включително дългове, постоянни медицински или други разходи/.Наличието на други висящи производства не е аргумент за освобождаване от заплащане на следваща се държавна такса.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.02.2012г. по ч.гр.д.№ 2091/11г. на Софийски апелативен съд,с което е отхвърлена като неоснователна молбата на К. И. Б. от [населено място] 1415 кв.Д. ул.506 № 6 с вх. № 811 от 26.01.2012г. за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15лв.за разглеждане на частна жалба с вх.№ 9946 от 16.12.2011г. срещу определение от 14.11.11г. на САС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.