О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 78
гр. София, 14.02.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 08 февруари , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №820/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] –гр. В. срещу решение №526 от 30.03.2012 г. на ОС-Варна по в.т.д № 750/2011 г., В ЧАСТТА, с която е отменено решение №83 от 11.01.2011 постановено по гр.д. №3927/2009 г. по описа на В. В ЧАСТТА с която е бил уважен искът на касатора срещу [фирма]-гр.В. за заплащане на сумата от 14 276,93лева-неплатен остатък от дължимо възнаграждение по договор за изработка на вентилационна система и вместо него е постановил друго решение, с което искът се отхвърля със законните последици.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1,т. 1 и т.3 ГПК.
От страна на пълномощника на ответника по касационната жалба се изпраща отговор на същата със становище за недопускане до касация .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение в обжалваната част , съдът е приел, че между страните по делото е налице договор за възлагане на строеж от 10.11.2004 г., който в последствие е бил прекратен едностранно от страна на възложителя. Ищецът като изпълнител на съответните СМР по договора е претендирал заплащането единствено на възнаграждението по ЧАСТ от тези работи с предмет изграждане на вентилационна система за изби и фитнес, която е била приета с двустранно съставен протокол обр.19 под №41 приложен към анекс от 17.06.2008 г.. За да отхвърли така предявената искова претенция с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД, съдът се е основал на констатираните от вещото лице по техническата експертиза в заключението по спора множество недостатъци общо в СМР по процесния и другите обекти-предмет за договора за изработка между страните. При това положение, съдът е счел, че ответникът като възложител не е заплатил търсеното с иска възнаграждение за изпълнените работи по вентилационната система в упражняване на правата си по чл.265 предл 1-во ЗЗД за поправяне на работата в срок без заплащане.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочи като обуславящ изхода на спора въпрос, който прецизиран се свежда до това, дали в случаите, когато работата е изпълнена с недостатъци и договорът е развален едностранно от възложителя се дължи заплащане на възнаграждение по смисъла на чл.266 ал.1 ЗЗД и за процесуалната форма на упражняване на правата по чл.265 ЗЗД от страна на възложителя.
От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В случая така формулираните правни въпроси отговарят на горните критерии за обуславящи изхода на спора, тъй като именно въз основа на отговора им въззивният съд е обосновал решаващата си воля.
По първия материалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл с обжалваното решение в противоречие със задължителната за съдилищата практика на ВКС формирана по реда на чл290 ГПК: Р №157 от 08.11.2010 г. на ВКС по т.д. №1135/2009 на ІІ т.о., ТК.
По отношение на втория процесуалноправен въпрос е налице соченото от касатора основание по т.3 на цитирания законов текст-въпросите да се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Тази предпоставка се отнася до случаите, в които се налага тълкувателна дейност, т.е. при липсата на съдебна практика по конкретния въпрос, с оглед точното прилагане на закона и правилното решаване на конкретния правен спор.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №526 от 30.03.2012 г. на ОС-Варна по в.т.д № 750/2011 г.в обжалваната част.
УКАЗВА на касатора да внесе държава такса от 285,54 лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок, след което да се докладва за насрочване в отрито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.