О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
София, 23.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНКОВА гр. д. № 1531 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. С. Х. – пълномощник на П. М. Т. и М. М. Т., срещу въззивно решение № 8 от 23.01.2017 г., постановено по гр. д. № 185/2016 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.
В изложението към подадената касационна жалба жалбоподателите са посочили, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:
1. дали вертикалните тръби /щрангове/ за отпадни води в жилищен блок, заедно с монтираните на тях разклонители за хоризонталните тръби за отпадни води за отделните апартаменти, представляват част от общите части на сградата и ако представляват следва ли ремонта им при евентуална повреда да се поеме от всички съсобственици съобразно дяловете им в съсобствеността;
2. в случай на повреда на разклонителя, монтиран на вертикалния щранг в частта му, където се включва хоризонталната тръба на апартамента, следва ли разходите по ремонта да се поемат от всички съсобственици;
3. представлява ли част от общите части на сградата хоризонталната тръба за отпадни води в апартамент, в която са включени и отпадните води от друг апартамент, съгласно проекто-сметната документация на жилищния блок;
Изложени са съображения за това, че въззивният съд неправилно е възприел фактическата обстановка, като е направил заключение, че течът в апартамента на ищците произтича от хоризонталния щранг в собствения на ответниците апартамент, част от който е монтираният в този участък разклонител.
Ответниците по касация М. Ш. М. и С. А. М., чрез процесуалния си представител, считат, че касационно обжалване не следва да се допуска. Посочват, че в жалбата липсват конкретно формулирани въпроси, от значение за изхода на спора. Поставените въпроси са от значение единствено за правилността на обжалваното решение и са свързани с възприемането на установената фактическа обстановка.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение от 27.07.2016 г. по гр. д. № 183/2015 г. по описа на Районен съд – Ардино, в частите, с които са отхвърлени предявените от ищците срещу ответниците искове с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят бездействието си, с което смущават упражняването в пълен обем на правото на собственост на ищците върху апартамент № 1, ет.1, в жилищен блок „Р. к.”, находящ се в [населено място], разположен под апартамент № 4, собственост на ответниците, като премахнат причините, които водят до теча в апартамента им и се задължат да извършат необходимия качествен ремонт и отстранят повредите на водопроводната инсталация и отводнителната система, с което да прекратят течовете в банята им, отхвърлени са предявените искове с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 276,68 лв., обезщетение за забавено изпълнение в размер на 14,63 лв., заедно със законната лихва, както и в частта за разноските, като вместо него е постановено ново по същество, с което ответниците са осъдени по исковете по чл.109 ЗС да преустановят неоснователните си действия, изразяващи се в поддържане на състояние на теч в банята на апартамент № 1, собственост на ищците, да извършат ремонт и отстранят повредата на хоризонталната канализационна тръба ф50 в собствения им апартамент, която се включва във вертикалния канализационен щранг ф110 и причиняваща теч в банята на апартамент № 1 и са уважени исковете по чл.45 и чл.86 ЗЗД в посочените размери. Ответниците са осъдени да заплатят в полза на ищците разноски в размер на 350 лв.
Въззивният съд е приел, че течът произтича от хоризонталния щранг на апартамента, собственост на ответниците, част от който е и монтираният разклонител P. ф110/50, като изводът му е обоснован въз основа на приетото заключение на техническата експертиза в първоинстанционното производство и разпита на експерта във въззивното производство. Решаващите изводи на съда не са обусловени от разглеждането на поставените в изложението въпроси. Действително, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, както и разклоненията, които излизат от тях, за да могат да бъдат включени инсталациите на отделните самостоятелни обекти, са общи части по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, като в тази насока е установена трайна съдебна практика. В настоящата хипотеза, съдът не е направил правен извод за това, че инсталацията не е обща част. Изводите му са били обусловени от установяване въз основа на събраните доказателства, че течът не е от тази инсталация или от нейно разклонение, а от хоризонталния щранг на апартамента, собственост на ответниците. Отделно от изложеното, следва да се посочи, че неправилното възприемане на фактическата обстановка не може да обуслови допускане на касационно обжалване.
Поставените материалноправни въпроси не са от значение за решаващите изводи на съда и не са обусловили изхода на конкретното дело, поради което трябва да се приеме, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Налице е и създадена при точно тълкуване на закона съдебна практика, като не се налага осъвременяване на тълкуването й.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8 от 23.01.2017 г., постановено по гр. д. № 185/2016 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.