1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
София, 26.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1317 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1706 от 08.08.2016 г. по в. гр. д. № 716/2016 г. на Софийския апелативен съд е обезсилено решение № 5502 от 27.11.2015 г. по гр. д. № 133/2014 г. на Благоевградския окръжен съд и делото е върнато на първата инстанция за ново разглеждане с указания за конституиране на посочения с исковата молба ответник Регионална дирекция по горите Б.. Производството по делото е прекратено спрямо държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Въззивният съд е приел, че като ответник по предявения от [фирма] иск по чл.108 ЗС е била посочена Регионална дирекция по горите / Р. / [населено място]. Служебно първоинстанционният съд е заменил този ответник с нов – държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без при това да прекрати производството спрямо Р.. Прието е, че тези действия са недопустими и водят до недопустимост на съдебното решение. Предявеният иск следва да се разгледа само с участието на първоначалния ответник Р. Б.. Въпреки че е носител на спорното материално право, държавата не може да участва като главна страна по предявения иск. Правилото на чл.26, ал.4 ГПК намира приложение само когато процесуалната субституция е на страната на ищеца, но не и в случай като настоящия, когато е на страната на ответника. Дори исковата молба да е била нередовна в частта за посочения ответник, пътят за преодоляване на тази нередовност е даване на указания за отстраняване на недостатъците и, но не и служебно заместване на волята на ищеца от страна на съда. В случая има данни, че спорният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на Р. Б. и съгласно т.8 на ППВС №8/06.08.1980г. това държавно ведомство е надлежен ответник по предявения иск. Въззивният съд се е позовал на решение №3060/11.07.1980 г. по гр. д. № 2887/1980 г. на ВС, І ГО и на решение №308 от 12.12.2014 г. по гр. д. № 7585/2013 г. на ІV ГО на ВКС.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца [фирма].
Жалбоподателят поддържа, че Р. Б. е посочена като ответник в качеството й на процесуален субституент на държавата и това е уточнено в молба от 27.10.2014 г. Спорът за собственост е между дружеството ищец /жалбоподател в настоящото производство/ и държавата, която счита имота за държавна собственост. РУГ Б. само държи имота за държавата и не претендира да е собственик. Въззивният съд неправилно е приложил чл.26, ал.4 ГПК и посоченото от него решение на ВКС е в обратния смисъл на приетото от въззивния съд.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли на основание чл.26, ал.4 ГПК държавата да се конституира като ответник по иска по чл.108 ЗС, предявен срещу държавно ведомство, за което ищецът твърди, че държи спорния имот, който му е предоставен от държавата за управление за осъществяване на функциите му. Жалбоподателят счита, че по този въпрос въззивното решение влиза в противоречие с решение № 308 от 12.12.2014 г. по гр. д. № 7585/2013 г. на ІV ГО на ВКС.
Ответникът в производството – държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, оспорва жалбата. Счита, че посоченото решение на ВКС не представлява практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е постановено при друга фактическа обстановка и по друг правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, различен от настоящия. Освен това в настоящия случай не става въпрос за служебно конституиране на държавата на основание чл.26, ал.4 ГПК като съответник, а за замяна на посочения от ищеца ответник – Р. Б. с друг ответник – държавата. Позовава се на практика на ВКС – решение № 6 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 833/2009 г. на ВКС, ІV ГО и решение № 565 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 2932/2008 г. на ІІ ГО.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като има необходимото съдържание, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск за собственост, за което не е въведена пречка по чл.280, ал.2 ГПК за разглеждане на касационната жалба.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният процесуалноправен въпрос е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, но по него не е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване.
Посоченото от жалбоподателя решение № 308/12.12.2014 г. по гр. д. № 7585/2013 г. на ІV ГО на ВКС препраща към решение № 6 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 833/2009 г. на ВКС, ІV ГО и именно това са определящите му мотиви. Във второто решение изрично е прието, че държавното ведомство, на което държавният имот е предоставен за управление, е процесуален субституент на държавата във формата на процесуална суброгация и може да брани правото на собственост чрез иск, като обвързва с процесуалните си действия държавата. Прието е също, че при действието на ГПК от 2007 г. държавата, като титуляр на правото на собственост, може да участва в производството по делото при условията на чл.226, ал.2 ГПК, т.е като трето лице помагач. Като резултат въззивното решение, което е предмет на производството по настоящото дело, съответства на решение № 6 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 833/2009 г. на ВКС, ІV ГО, тъй като въззивният съд е дал указания като ответник да се конституира Р. Б., на която спорният държавен имот е предоставен за управление, като същевременно е прекратил производството спрямо държавата, в качеството й на главна страна. Липсва противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1706 от 08.08.2016 г. по в. гр. д. № 716/2016 г. на Софийския апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: