О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1101
Гр.София, 18.11.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември през двехиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.4666 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Основно училище „З. С.” срещу решение на Варненски окръжен съд №.1246/23.06.15 по г.д.№.1602/15-с което е потвърдено реш.№.1403/23.03.15 по г.д.№.12366/14 на Варненски районен съд, 12с., за уважаване на предявените от Т. Д. К. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответната страна Т. Д. К. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. За да достигне до този извод на първо място е приел, че исковете са предявени срещу надлежен ответник и в срок. Посочил е, че въпреки че трудовият договор на ищцата – изпълнявала длъжност „директор” в ОУ „З. С.”, [населено място], е сключен с горестоящ на работодателя орган /чл.61 ал.2 КТ/, ответник по същите е работодателят – т.е. училището, и предвид отстраняването в срок на нередовност на исковата молба /която се счита поправена от деня на подаването й/, претенцията не е погасена по давност съобразно чл.358 т.2 КТ. На следващо място се е позовал на разпоредбата на чл.333 ал.3 КТ, която е намерил за нарушена. Отразил е, че тя предвижда закрила за работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, в това число и в случаите на дисциплинарно уволнение – каквато е разглежданата хипотеза. Намерил е, че ищцата попада в обхвата на защитените с горната разпоредба лица и доколкото безспорно липсва предварително съгласие от синдикалната организация по чл.333 ал.3 КТ, само на това основание уволнението е незаконно. Посочил е, че към момента на извършването му Т.К. е била председател на Синдикално дружество на директорите, [населено място] – което е легитимно синдикално дружество като представително поделение на НУС /член на К./, който синдикат е създаден и функционира като синдикална организация на работниците и служителите в отрасъл средно образование, както и секретар на Общинския координационен съвет на НУС-като в структурата на НУС са включени Общински координационни съвети и ищцата е била и секретар на Общински координационен съвет за [населено място]. Структурата на синдикалните дружества е изградена на териториален принцип, а Т.К., макар и да е директор и представляващ работодателя, доколкото е полагала труд по трудово правоотношение като работник и служител, не би могла да бъде лишена от право да членува в синдикална организация и да бъде избирана в нейни синдикални органи.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, като формулира следните въпроси: 1.”Може ли да ползва закрила член на синдикално ръководство на синдикална организация, създадена в структурата на друг работодател, при условие, че при работодателя функционира синдикална организация към същия синдикат със свое ръководство?”; 2.”Кое е „предприятието” и „съответната синдикална организация” по смисъла на чл.333 ал.3 КТ във връзка с пар.1 т.6 ДР КТ при работодател общинско училище – синдикалната организация в самото училище или синдикалната организация, следваща структурата на съоветния Регионален инспекторат по образование?”; 3.”Може ли да се разширява кръга на лицата по пар.1 т.6 ДР на КТ, ползващи закрила по чл.333 ал.3 КТ чрез избиране на повече от един секретар?”; 4.”Може ли лицето, което представлява работодателя, да се ползва от закрила при уволнение по КТ, въведена пред работодателя за членове на синдикалното ръководство?”.
Настоящият състав намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице.
С първите три въпроса се цели поставяне на проблема за обхвата на предварителната закрила по чл.333 ал.3 КТ. Същите, обаче, не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и т.1 от ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Те съдържат некоректно поставено условие, условие, което не е налице – въззивният съд не е обсъждал и не е излагал в решаващите си мотиви, че при работодателя функционира синдикална организация към същия синдикат със свое ръководство, както и въпроса за избиране на повече от един секретар, респективно отговорът на поставените въпроси изисква преценка на доказателствения материал при разрешаване на спора по същество. Само за пълнота следва да се посочи, че крайния извод на въззивната инстанция, че ищцата се ползва със закрила по чл.333 ал.3 КТ, е правилен. Както е посочено в обжалваното решение и в ТР 9/12.12.14 на ВКС по г.д.№.9/13, в разпоредбата на чл.333 ал.3 КТ е предвидена защита за две групи лица – работници или служители, които са членове на синдикално ръководство в предприятието, и работници и служители, които са членове на териториален, отраслов или национален ръководен изборен орган. Ищцата безспорно попада във втората група защитени лица – доколкото към датата на уволнението е била председател на Синдикално дружество на директорите, [населено място] – което е легитимно синдикално дружество, представително поделение на НУС /член на К./ – създаден и функциониращ като синдикална организация на работниците и служителите в отрасъл образование, и секретар на Общински координационен съвет на НУС, [населено място] – т.е. член на териториален ръководен изборен орган по смисъла на пар.1 т.6 ДР на КТ, на съответна териториална структура за [населено място]. При това положение липсата на визираното в чл.333 ал.3 КТ предварително съгласие прави уволнението незаконно.
Основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице и по отношение на четвъртия поставен въпрос, който също не съдържа прецизна формулировка. Цитираната от касатора практика касае членуване на директор на училище в синдикално ръководство на синдикална организация към Ф. при самото училище, респективно невъзможност представляващият работодателя да заема ръководна длъжност в синдикалната организация при същия работодател. Разглежданият случай, обаче, не е такъв. Касае се за защита, която ищцата черпи в качеството си на Председател на синдикалното сдружение на директорите и секретар на Общински координационен съвет на НУС, [населено място], т.е. като член на териториален ръководен изборен орган. Поради това и сочената практика е неприложима към обсъжданата хипотеза, респективно не е налице твърдяното противоречие с нея.
С оглед на всичко изложено по-горе, касационно обжалване не следва да се допуска, а на ответната страна се дължат направените пред ВКС разноски за адвокатски хонорар в размер на 500лв.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Варненски окръжен съд №.1246/23.06.15 по г.д.№.1602/15.
ОСЪЖДА Основно училище „З. С.”, [населено място], БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място],[жк], със съдебен адрес [населено място], [улица].12, АК „Е.”, адв. Ю. Г., да плати на Т. Д. К., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] със съдебен адрес [населено място], [улица].53, вх.Г, партер, адв. Р. Т. Д., 500лв. /петстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: