3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1197
С. 24.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 3673/2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /К./, подадена от пълномощника А. Д., срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 7 от 20.02.2014г. по в.гр.д. № 381/2013г., с което е потвърдено решението на Бургаския окръжен съд, № 335 от 15.10.2013г. по гр.д. № 1675/2012г., с което е отхвърлено искането по чл. 28, ал. 1 З. /отм./ на К. за отнемане в полза на държавата на подробно описаното в решението имущество, предявено срещу Т. Д. Х. и [фирма] [населено място].
Ответниците Т. Д. Х. и [фирма] [населено място], чрез пълномощниците си адв. Т. Д. и адв. Н. Д., в представения писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли искането по чл. 28, ал. 1 З. /отм./ на К. въззивният съд е приел, че не е установена връзка между придобиването на имуществото и конкретно установената престъпна дейност. Престъплението по чл. 339, ал. 5 НК, за което е осъдено проверяваното лице, е извършено с бездействие. От събраните по делото доказателства не се установява макар и най-обща връзка между престъплението и придобитото от ответника имущество в периода 1997г. – 2012г. Естеството на престъпната дейност не дава никаква възможност да се предположи обосновано, че проверяваното лице е реализирало материална облага от нея. За наличието на такава връзка Комисията не е направила твърдение и в мотивираното искане, като се е ограничила единствено да посочи факта на осъждането.
К. К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за връзката между извършваната престъпна дейност и придобиването на имуществото. Развива съображения, че с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 З. (отм.) е въведена оборима презумпция, съгласно която се предполага, че едно имущество на значителна стойност е свързано с престъпната дейност на лице, спрямо което е предприето наказателно преследване, щом като не е установен законен източник за придобиване на имуществото. На следващо място излага доводи за неправилност на решението поради прибавяне към приходите на ответника на сумата 120 000 лв., получени от съдружие при експлоатация на паркинг. Прилага съдебна практика.
Отговор на поставения от касатора въпрос е даден в ТР № 7/30.06.2014г. ОСГК на ВКС, с което е прието, че е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 З. (отм.) и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 З. (отм.). Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 З. (отм.). Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е както пряко, така и косвено от престъпната дейност, но тази връзка трябва да бъде установена или да може да се направи предположение за съществуването й. Предположението е основателно, когато с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 З. (отм.) и имуществото, чието отнемане се иска. Относно момента, към който следва да се установява дали имуществото е придобито от престъпна дейност, ВКС приема, че във всяка конкретна хипотеза този отговор зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелстването на извършителя, както и от начина на придобиване на имуществото.
Изложените от въззивния съд мотиви относно периода на престъпната дейност, нейният характер, момента на придобиване на имуществото и възможността да се извличат материални облаги от престъплението, съответстват на даденото от ВКС тълкуване на закона. Предвид изложеното, тъй като не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Изложените от касатора доводи за неправилност на въззивното решение съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
На ответника следва да се присъдят разноските по делото в размер на 7000 лв. съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 7 от 20.02.2014г. по в.гр.д. № 381/2013г.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на Т. Д. Х. от [населено място] сумата 7 000 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: