2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 942
София, 29.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2624 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Л. Д. Т., с адрес в [населено място], представляван от адв. Б. К., против решение № 467 от 19 март 2018 г., постановено по в.гр.д. № 2828/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което е отменено решение № 4204 от 19 октомври 2017 г., постановено по гр.д. № 5295/2017 г. по описа на районния съд в [населено място] в частите му, с които: се обявява, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, и вместо него е обявено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът Л. Т.; се определя на бащата Л. Т. режим на лични отношения с детето Д. Л. Т., родено на 13.12.2013 г., гражданин на О. кралство Великобритания и С. И., всяка първа, трета и пета събота и неделя от месеца от 9 ч. в събота до 20 ч. в неделя с преспиване на детето при бащата, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, и вместо него режимът на лични отношения между бащата и детето е определен за всяка първа и трета седмица от месеца от 9 ч. в събота до 17 в неделя с преспиване, петнадесет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като детето се взема и връща от и в дома на майката; се осъжда бащата Л. Т. да заплаща в полза на детето Д. чрез неговата майка и законен представител Р. С. Т., месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от влизане в сила на решението, на падеж пето число от месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на издръжката, и вместо него бащата е осъден да заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от влизане в сила на решението, на падеж пето число от месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на издръжката. Въззивното решение се обжалва и в частта му, с която се потвърждава решението на районния съд за предоставяне упражняването на родителските права върху детето Д., родено на 13.12.2013 г., на майката Р. С. Т., и местоживеенето на детето се определя при майката.
В касационната жалба се твърди, че решението е очевидно неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и явна необоснованост, тъй като не са събрани всички относими доказателства и факти, за което съдът е следвало да следи служебно, не са обсъдени събраните по делото доказателства, доказателствата са интерпретирани неправилно, а някои изобщо не са взети предвид. Според касатора, въззивният съд не се е запознал в детайли с делото и е направил погрешни фактически и правни изводи, основавайки се само на твърденията на ответницата. Заявено е нежеланието на касатора детето му да живее с впечатлението, че бащата е виновен за разпадането на семейството. Излагат се подробно вижданията на касатора за истината за семейните отношения между съпрузите и за причините за настъпилото разстройство в отношенията им. Оспорен е изводът на съда, че родителските права трябва да се предоставят на майката, тъй като не е преценено поведението на ответницата и липсва съвкупна преценка на всички обстоятелства, а бащата може да му осигури значително по-добър и от финансова гледна точка живот и доста по-добро емоционално, психическо и физическо развитие. Подчертава се липсата на реално изследване на родителския капацитет на двамата родители. За промяната в размера на издръжката съдът не е изложил причини, а бланкетни изрази. Сочи се, че родителите не са изслушани, както и че съдът не е уважил молба за отлагане на делото поради непреодолими причини. Поддържа се, че не са съобразени критериите на чл. 59, ал. 4 СК с оглед интересите на детето. Дори и въпросът за вината за разрушаване на брачната връзка да е на бащата, това не го определя като родител, който не притежава морални и възпитателски качества за отглеждането и възпитанието на детето. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, които според касатора са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата Р. С. Т., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Ц. М., в отговор на касационната жалба излага доводите си за липсата на основание за допускане на касационното обжалване и за правилността на обжалваното въззивно решение.
К. съд приема, че следва да остави касационната жалба без разглеждане по отношение на частта й срещу въззивното решение по иска за развод – в частта му относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и за предоставяне на семейното жилище, тъй като въззивното решение по тези искове е изключено от касационния контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК. Поради обуславящия характер на решението за предоставяне упражняването на родителските права, касационната жалба е допустима по отношение на решението по иска за издръжка.
В допустимата за разглеждане част на въззивното решение се приема, че детето на страните по спора е родено в Англия и то е британски гражданин. По силата на решение на семеен съд във Великобритания е определено детето да живее с майката и искането на бащата детето да живее с него е отхвърлено. Според свидетелски показания, двамата родители са привързани към малолетния им син, и детето е привързано към двамата родители. Съобразени са данни от социален доклад за условията, при които се отглежда детето, за привързаността му към майката и за желанието да се вижда с баща си. Приема се, че са налице достатъчно доказателства, че майката полага достатъчно грижи за правилното отглеждане и възпитание на детето, и упражняването на родителските права следва да й бъде предоставено. Това е счетено да е в интерес на детето, тъй като в конкретния случай решаваща била възможността на майката да упражнява ефективно родителските права като пряко и ежедневно полага грижите за неговото възпитание и отглеждане. Съдът намира, че на бащата следва да се определи по-ограничен режим на личен контакт с детето. Предвид възрастта, нуждите на детето и възможностите на родителите, е прието, че издръжката следва да е в размер на 300 лева, а не на приетия от първата инстанция такъв от 150 лева.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по първия въпрос, свързан със запазване интереса на детето – по задължението на съда да изслуша и двамата родители съгласно чл. 59, ал. 6 СК при иск с правно основание чл. 59, ал. 2 СК, за проверка на твърдението на касатора, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с постановките на ППВС № 1/1974, както и на тълкуването, дадено от ВКС в решение № 129 по гр.д. № 1119/2012 г., ІІІ г.о. и решение № 359 по гр.д. № 6983/2014 г., ІV г.о.
Вторият въпрос – следвало ли е съдът задължително да се произнесе и по въпроса за ползването на семейното жилище, за който се твърди противоречие с разясненията, дадени от ВКС в ТР № 1/2013 г., ОСГТК, визира част от въззивното решение по иск, който е изключен от обхвата на касационния контрол, поради което по него касационният съд не дължи произнасяне.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 276 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Л. Д. Т. против решение № 467 от 19 март 2018 г., постановено по в.гр.д. № 2828/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място], в частта му, с която е отменено решение № 4204 от 19 октомври 2017 г., постановено по гр.д. № 5295/2017 г. по описа на районния съд в [населено място] в частта му, с която се обявява, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, и вместо него е обявено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът Л. Т., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение относно предоставянето на семейното жилище.
В тази част определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на препис пред друг тричленен състав на ВКС.
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 467 от 19 март 2018 г., постановено по в.гр.д. № 2828/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място], в частта му, с която е отменено решение № 4204 от 19 октомври 2017 г., постановено по гр.д. № 5295/2017 г. по описа на районния съд в [населено място] в частта му за определения между Л. Т. и детето Д. Т., родено на 13.12.2013 г., режим на лични отношения и за определяне на нов: всяка първа и трета седмица от месеца от 9 ч. в събота до 17 в неделя с преспиване, петнадесет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като детето се взема и връща от и в дома на майката, и в частта на въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за предоставяне упражняването на родителските права върху детето Д. на майката Р. Т., и местоживеенето на детето е определено при майката, и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за осъждане на бащата Л. Т. да заплаща в полза на детето Д. чрез неговата майка и законен представител Р. С. Т., месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от влизане в сила на решението, на падеж пето число от месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на издръжката, и вместо него бащата е осъден да заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от влизане в сила на решението, на падеж пето число от месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на издръжката.
УКАЗВА на касатора Л. Т. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 276 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочването му в публично съдебно заседание след представяне на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: