2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
София,07.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4260 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на З. Н. И.-И., Т. Н. Г. и В. П. Г. – тримата с адрес в [населено място], представлявани от адв. М. А., против решение № 1948 от 23 юли 2018 г., постановено по гр.д. № 1352/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което се отменя решение № 8610 от 19 декември 2017 г., постановено по гр.д. № 9571/2016 г. по описа на Софийския градски съд в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. и Г. обезщетение над 2000 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление и вместо това исковете на Г. и Г. са отхвърлени за сумата над 2000 лева до 3000 лева, и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част, с която са отхвърлени исковете на И.-И., Г. и Г. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от незаконно обвинение, прекратено на основание чл. 243, ал. 1 т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. второ НПК, ведно със законна лихва върху сумата от 03.08.2013 г., в размер над сумата от 2000 лева до 30000 лева за И.-И. и Г., и до 15000 лева за Г..
В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано. Без да се оспорва приетата фактическа обстановка, се оспорват доводите на съда относно размера на присъдените обезщетения – допълнителното намаляване на ниските обезщетения от първата инстанция е обосновано с приетото, че интензитетът на страданията е в рамките на обичайното и не било доказано настъпването на неимуществени вреди в по-голям размер. Оспорен е изводът, че липсват данни за настъпил разрив в отношенията на ищците Г. и Г., като са посочени свидетелски показания в съответните им части. Подчертано е, че противно на виждането на съда, между страните по делото няма спор, че случаят е разгласен медийно; освен акцията, извършеното претърсване и изземване е достигнало до клиенти и партньори, като без значение е дали е било афиширано конкретно повдигане на обвинение или само акцията. Акцентира се на неверния според касаторите извод на съда, че никой от ищците не е загубил работата си, тъй като ищците не са работници или служители в дружеството, а са в неговите ръководни органи и изпълняват и управленски функции, и ако с незаконосъобразните действия на прокуратурата се уронва престижа и доброто име на управителите и представителите на дружеството, те неминуемо оказват въздействие и върху професионалната им реализация, за което също се сочат свидетелски показания. Дейността на дружеството в периода на и след досъдебното производство е била сериозно затруднена, но съдът изобщо не е коментирал този факт. Противно на възприеманото в съдебната практика, че продължителността и моментът на задържането са обстоятелства, които винаги следва да бъдат обследвани от съда при определянето на справедливо обезщетение, съдът е приел, че не са посочени оплаквания за вреди от 72 часово задържане. Сочи се, че по отношение на И.-И. съдът не е изложил собствени мотиви за размера на обезщетението. Съдът е взел предвид разумния срок на досъдебното производство, но не и фактическата и правна сложност на делото, колко и какви поцесуално-следствени действия са извършени, своевременно ли са извършени и пр. Оспорва се и че срокът е разумен, защото при прекратяването на досъдебното производство мотивът се основава само на две експертизи и на приложен по делото ревизионен акт, за което девет месеца продължителност на досъдебното производство е извън рамките на разумния срок. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът Прокуратура на Република България не взема становище по касационната жалба.
Съдът съобразява образуваното досъдебно производство и повдигнатите срещу ищците обвинения в извършване на престъпления по чл. 321, ал. 1 и ал. 2 и чл. 255, ал. 1 НК, продължило девет месеца, проведената показна полицейска акция, медийно афиширана, претърсването и разпитите, липсата на взета мярка за неотклонение. Приема се, че са осъществени обстоятелствата, обуславящи отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Взети са предвид свидетелските показания за причинени на ищците душевни страдания и неудобства, довели до промяна в поведението им. Отречено е обвинението да е разрушило доброто им име и репутацията им, да са загубили доверието на близки и познати. Интензитетът на претърпените страдания е в рамките на обичайното, но вреди в по-голям размер не са доказани. Приет е за недоказан разривът в отношенията на Г. и Г. с партньорите им като следствие от повдигнатото обвинение. Счетено е, че няма данни за медийно разгласяване на воденото срещу ищците наказателно производство, а в исковата молба не се е твърдяло, че повдигането на обвинения срещу ищците е медийно разгласено или че медийното отразяване на акцията в склада е било свързано с личностите на ищците – по този въпрос между страните не е формиран спор. За неоснователно е прието оплакването, че обвинението се отразило негативно на професионалната им кариера, защото нито един от тях не си е загубил работата в резултат на обвиненията, нито по друг начин е била застрашена професионалната им реализация. Обстоятелството, че е пострадал бизнесът на ищците, е счетено за имащо отношение към евентуална претенция за обезщетение на имуществени вреди, каквито не са заявени. Посочено е, че в исковата молба не се заявяват вреди от 72 часово задържане, като подобни обстоятелства не могат да бъдат основание за иска, след като са посочени в писмените бележки след приключване на устните състезания.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по обусловилия изхода на спора и уточнен от съдебния състав въпрос когато в хода на образувано досъдебно производство е било осъществено задържане за 72 часа, следва ли съдът при определяне размера на обезщетение по ЗОДОВ да вземе предвид и задържането на ищеца, дори и последният изрично да не е посочил това обстоятелство в исковата молба, но обосновава претенцията си за вреди от цялото незаконно водено срещу него досъдебно производство. Касационното обжалване се допуска при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Останалите поставени въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
По конкретизирания от състава на касационния съд въпрос за справедливостта на размера на обезщетението, когато обвинението е за извършване на престъпления в област, свързана с търговската дейност на касаторите, се поддържа противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 344 по гр.д. № 2378/2014 г., ІV г.о. В соченото решение касационният съд се основава на установеното разбиране, че при определени професии (магистрати, адвокати, военни, митнически служители и др.), очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите са изключително завишени. Затова е възприето, че незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии, в извършване на престъпление има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, а в още по-голяма степен в случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната реализация. Очевидно е, че настоящият случай е различен, тъй като касаторите не упражняват дейност от вида, посочен в цитираното решение на ВКС. Тъй като не се сочи съдебна практика във връзка с оценката на неимуществените вреди при накърняването на доброто име на търговец, а и не се обосновава допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, въпросът не води до допускане на касационното обжалване.
На второ място се поставя проблем за медийното отразяване на процесното обвинение, за който се твърди, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с решение № 832 по гр.д. № 593/2010 г., ІV г.о., ВКС. Макар касаторите подробно да са пояснили тезата си, правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не се поставя, което прави невъзможно и конкретизиране или уточняване на въпроса от страна на касационния съд, и препятства възможността за допускане на касационното обжалване (виж т. 1 на ТР № 1/2009 г.). Ето защо допускането на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се обосновава, а съпоставка с даденото от ВКС тълкуване в сочения съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не може да се направи.
Касаторите поставят и изричен въпрос в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за медийно разгласяване на случая. Пита се при търсене на отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, когато в исковата молба ищецът се позовава на медийно разгласяване на случая, което е допринесло за увеличаване интензитета на преживените от него неимуществени вреди, следва ли изрично да заяви, че медийното разгласяване е свързано с повдигане на обвинение срещу неговата личност, за да има право на обезщетение по този ред. В обжалваното решение се приема, че акцията по претърсването на склад на дружеството е била медийно афиширана, но е отречено в исковата молба да се е съдържало изявление за медийна разгласа на повдигането на обвинения срещу ищците, или за това, че медийното отразяване на акцията е било свързано с личностите на ищците, като е прието, че по този въпрос не е формиран спор, а оттам – че за ищците не са настъпили вреди от разгласяването на акцията. От изложението на обстоятелствата, на които се основава искът, е видно, че медийно разгласяване като източник на неимуществени вреди се заявява само за касаторите И.-И. и Г.. Изцяло доводите са основани на медийното афиширане на показната акция на органите на МВР и на прокуратурата, като е заявен страх от евентуално ново внезапно претърсване на домовете и офиса, от арести за касаторите и членовете на семействата им, както и че под такъв страх са и служителите в офиса. Доколкото преценката на представените доказателства за претърпени вреди вследствие на медийната разгласа на акцията следва да стои в основата на разрешаване на въпроса за справедливото им обезщетяване, а правен въпрос по преценката на доказателствата не се поставя, касационният съд не може да допусне касационното обжалване по този обусловил изхода на спора въпрос.
За касационното обжалване всеки от касаторите дължи държавна такса от 5 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1948 от 23 юли 2018 г., постановено по гр.д. № 1352/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място], в частите му, с които се отменя решение № 8610 от 19 декември 2017 г., постановено по гр.д. № 9571/2016 г. по описа на Софийския градски съд в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Т. Н. Г. и В. П. Г. обезщетение над 2000 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление и вместо това исковете на Г. и Г. са отхвърлени за сумата над 2000 лева до 3000 лева, и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част, с която са отхвърлени исковете на З. Н. И.-И., Г. и Г. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от незаконно обвинение, прекратено на основание чл. 243, ал. 1 т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. второ НПК, ведно със законна лихва върху сумата от 03.08.2013 г., в размер над сумата от 2000 лева до 30000 лева за И.-И. и Г., и до 15000 лева за Г..
УКАЗВА на И.-И., Г. и Г. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представят в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 5 лева за всеки от тях, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насрочването му в публично съдебно заседание след представяне на доказателство за внасяне на държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: