4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 06.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 706 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. за б. е. при Б., представлявано от юрисконсулт И. Д., против въззивното решение № 7110 от 23 декември 2011 г., постановено по гр.д. № 13732 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., в частта му, с която е постановено за незаконосъобразно прекратяването на трудовия договор между страните и то е отменено, касаторът е осъден да заплати 5937,36 лева обезщетение за оставането му без работа, и касаторът е осъден да заплати разноски. Първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения при условията на евентуалност иск с правно основание по чл. 220, ал. 1 КТ, поради приетата основателност на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ, е отменено.
В касационната жалба се сочи, че решението в обжалваната му част е недопустимо, незаконосъобразно и необосновано, защото съдът допуска предварително изпълнение на присъденото обезщетение без окончателно произнасяне на ВКС, и е налице грубо нарушение на материалния закон – касаторът е държавно учреждение и е третостепенен разпоредител на бюджета и това не може да бъде изпълнено съгласно разпоредбите на чл. 243, ал. 2 ГПК; изводът на съда, че чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ действа за бъдещи правоотношения, не кореспондира с правната норма, както и със събраните по делото доказателства; с влизането в сила на нормата от 18 юни 2010 г. е създадено ново основание за прекратяване на трудовия договор с предизвестие при наличие на условията на чл. 68 КСО, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като назначеният работник или служител е придобил и упражнил правото си на пенсия; разпоредбата урежда всички случаи на прекратяване на трудовите правоотношения с работещи пенсионери, независимо кога са сключили договорите си за назначаване, иначе ще е налице дискриминационен принцип по отношение на едни от тях; в разпоредбите на КТ никъде не е упоменато, че нормата действа само за договорите, сключени след влизането на нормата в сила, а и тълкуването на доктрината е противоположно на изложеното от съда; съдът е счел, че може да се мотивира с тълкувателни решения на ВКС от 2009 г. – преди влизане на новата правна норма в сила, което също е неправомерно, защото към онзи момент в КТ липсва съответната разпоредба; касаторът е платил при прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 220, ал. 1 КТ едно брутно трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестие, поради което се прилага копие от фиша за изплащането му; в процесния период ищцата не е претърпяла никакви имуществени или неимуществени щети, тъй като е получавала две пенсии – за осигурителен стаж и възраст и като член-кореспондент на Б., като възрастта й е причина да не работи на друго място, а и работодателят е взел решение след извършен подбор да съкрати тези бройки от наличния състав, които са придобили право на пенсия за трудов стаж и възраст, получават пенсия и продължават да работят на щатно място. В „уточнение към касационната жалба”, имащо характер на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се сочи, че изводът на съда, че извършеното прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, действа само за бъдещи правоотношения, не кореспондира с правната норма, точното прилагане на закона, както и със събраните по делото доказателства; нормата на закона влиза в сила от 18 юни 2010 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че уволнението на ищцата е незаконно, тъй като тя била упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на сключване на прекратения трудов договор, но самата норма като материалноправна действа за бъдещи правоотношения, по аргумент на чл. 14, ал. 1 ЗНА; нормата действа за трудови договори, сключени след датата на приемане на нормата и не е основание за прекратяване на трудови договори, сключени преди този момент, в какъвто смисъл е и решение № 884 по гр.д. № 381/2009, ІV г.о.; искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е неоснователен, тъй като ищцата не може да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, тъй като междувременно е навършила пределната възраст за заемане на длъжността, а и сключеният между страните договор е срочен; искът за обезщетение е основателен до предявения от ищцата размер, а над него първоинстанционното решение подлежи на обезсилване; тъй като няма ангажирани доказателства за заплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, подобен размер не трябва да бъде приспаднат от общия размер на обезщетението.
К. съд приема, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения правен проблем за приложението на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ по отношение на трудови правоотношения, възникнали преди влизането на разпоредбата в сила. Касационното обжалване следва да се допусне по предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 148,75 лева.
Подадена е и касационна жалба от касатора против решение № 450 от 23 януари 2012 г., постановено по същото въззивно гражданско дело, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 7110 от 23 декември 2011 г., постановено по същото гражданско дело, като е посочено, че към присъденото обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение следва да се заплати и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Касационната жалба е просрочена – съобщението за постановеното решение е получено от помощник-директора А. Г. на 25 януари 2012 г., срокът по чл. 283 ГПК е изтекъл на 27 януари 2012 г. – понеделник, присъствен ден, а касационната жалба с вх. № 22343 е постъпила в деловодството на въззивния съд на 28 февруари 2012 г. – след изтичането на определения срок, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 7110 от 23 декември 2011 г., постановено по гр.д. № 13732 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., в обжалваната му част, с която е обявено за незаконосъобразно прекратяването на трудовия договор между М. Г. П. от [населено място] и И. за б. е. „П. Л. А.” – Б., и то е отменено, институтът е осъден да заплати 5937,36 лева обезщетение за оставането на П. без работа, и е осъден да заплати разноски.
УКАЗВА на И. за б. е. „П. Л. А.” – Б. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 148,75 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване след представяне на доказателство за заплатена държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. за б. е. „П. Л. А.” – Б., представляван от юрисконсулт И. Д., против решение № 450 от 23 януари 2012 г., постановено по гр.д. № 13732 по описа на Софийския градски съд за 2011 г.
В тази част определението може да се обжалва в едноседмичен срок от получаването на препис с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: