О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
София, 25.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1129 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор Д. П., чрез юрисконсулт Х. Р., против въззивното решение № 286 от 15 март 2011 г., постановено по в.гр.д. № 1298 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2010 г., с което е отменено решение № 257 от 23 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 4644 по описа на районния съд в гр. Варна за 2007 г. в частта му за отхвърляне на иска за заплащане на сумата от 20 хиляди лева разлика между дължимото обезщетение и платеното от работодателя на основание чл. 222, ал. 3 КТ и вместо него касаторът е осъден да заплати на В. С. В. от [населено място] сумата от 10470,60 лева, представляваща обезщетение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото при повторното разглеждане на делото са били приети основно и допълнително заключение на счетоводна експертиза със задачата при спазване указанията на ВКС да изработи варианти за база на обезщетението месеците януари 2007 г. и септември 2006 г., но през м. януари ищецът също няма пълен отработен месец и се е налагало връщане назад във времето при изчисляване на обезщетението; представени са доказателства за предходни месеци – септември-декември 2006 г.; последният пълен отработен месец е бил м. септември 2006 г., и според полученото за този месец възнаграждение, дължимото обезщетение е 6421,92 лева, от които изплатени са 3529,40 лева или дължимият остатък е 2892,52 лева. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се сочи, че съдът се е произнесъл по въпроса, неспазването на задължителните указания на ВКС, дадени при условията и действието на чл. 293 ГПК, предпоставка ли са за повторното разглеждане на делото от ВКС при условията на чл. 295 ГПК. Допускането на касационното обжалване се иска при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – сочат се едно решение на ВКС по действащия ГПК и две по отменения ГПК, както и ТР № 2 по тълк.гр.д. № 2/2004 г., ОСГТК.
Ответникът В. С. В. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд сочи, че са възприети основното и допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, от които се установява, че ищецът е работил на дванадесетчасов график, което предполага сумирано изчисляване на работното време, а заплащането на ищеца е по сделната система; предвид полученото брутно трудово възнаграждение за м. февруари 2007 г., с отработени 6 работни дни, според полученото за месеца, брутното трудово възнаграждение за двадесет работни дни възлиза на 588,20 лева или за шест месеца 3529,40 лева, каквато сума е изплатена на ищеца; ако уволнението е настъпило на 12 февруари 2007 г., съобразявайки полученото брутно трудово възнаграждение от ищеца за м. януари 2007 г., дължимото обезщетение следва да бъде 18629,10 лева, но при ограничението на чл. 73 КТ максимално възможния размер е 14000 лева; пред въззивната инстанция са допуснати също основна и допълнителна експертиза, като размерът на обезщетението е изчислен според отработения пълен работен месец, който е м. януари 2007 г. и представлява сумата от 18629,10 лева, а дължимият остатък е 10470,60 лева и той следва да се присъди на ищеца.
К. съд намира, че са налице предпоставките за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане, предвид даването на разрешение от страна на въззивния съд на поставения въпрос уточнен от състава на ВКС, задължителни ли са указанията на ВКС, дадени при условията и действието на чл. 293 ГПК, при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 128 по гр.д. № 1356 за 2009 г., ІV г.о. Нито едно от представените от касатора решения не разглежда поставения правен въпрос – в тълкувателната част на решението по чл. 290 и сл. ГПК (решение № 609 по т.д. № 323 за 2008 г., І т.о.), или като разрешен правен проблем в решение № 106 по гр.д. № 1591 за 2001 г., І т.о. и решение № 407 по гр.д. № 5042 за 2007 г., ІV г.о. Поставеният правен проблем не е стоял на вниманието на ВКС и в посоченото ТР № 2 по тълк.гр.д. № 2/2004 г., ОСГТК.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 209,41 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 286 от 15 март 2011 г., постановено по в.гр.д. № 1298 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2010 г. в обжалваната му част, с която [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], е осъдено да заплати на В. С. В. от [населено място] сумата от 10470,60 лева като обезщетение за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
УКАЗВА на [фирма] в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на съда доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 209,41 лева за касационното обжалване, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: