ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 507
София, 31. май 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1186 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 13.11.2017 г. на Монтанския окръжен съд по гр. д. № 358/2017, с което е обезсилено решение № 288/06.07.2017 на Монтанския районен съд по гр. д. № 70328/2015 и е прекратено производството по делото, с което е отхвърлен предявеният иск за установяване на престъпно обстоятелство по чл. 124, ал. 5 ГПК.
Недоволна от решението е касаторката Ю. С. Ц., представлявана от адв. Й. Ц. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпроси за задължението на съда да даде указания на страната за отстраняване на нередовност на искова молба във връзка с необходимостта от конституиране на необходим другар, който (въпрос) е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. на ВКС, ОСГТК по т. д. № 1/2013 г. и ТР № 20/01.03.1968 по т. д. № 20/1968 на ВС, ОСГК.
Ответникът по жалбата О. а. М. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният от ищцата иск за установяване на престъпно обстоятелство – скриване на нейна молба от 21.05.1998 г., подадена по пощата с обратна разписка до О. а. – М., с която в качеството си на наследник на Г. К. е поискала реално обезщетяване на отчужден и възстановен недвижим имот, а ако това е невъзможно с компенсаторни записи (осъществен състав на чл. 319 НК), е недопустим поради липса на правен интерес. Съгласно твърденията на ищцата в исковата молба е прието, че с решение на областния управител № 769/04.02.2000 г. е признато правото на обезщетение с компенсаторни записи на наследниците на Г. К., като на ищцата е било издадено временно удостоверение за притежаване на компенсаторни записи, с част от които се е разпоредила в полза на трети лица. По предложение на Окръжна прокуратура – М., областният управител е отменил своето решение, което е обжалвано от ищцата и другите наследници и окомплектованата преписка е изпратена в съда, като ищцата твърди, че нейната молба от 21.05.1998 г. не е приложена, поради което се е присъединила с молба от 15.12.1998 г. към молбата на другите наследници и е изпратила допълнителна молба от 18.02.1999 г., с която отново е посочила предпочитания начин на обезщетение. С решение на Окръжен съд – Монтана, потвърдено от Върховния административен съд е прието, че молбата на ищцата по ЗОСОИ е подадена извън преклузивния срок, поради което искането й е просрочено. Въз основа на влязлото в сила решение на ВАС № 6495/26.06.2003 по адм. д. № 9380/2002, Д., п. от о. у. е предявила срещу ищцата иск за връщане на полученото обезщетение на отпаднало основание, като с решение № 1225/2013 на САС по гр. д. № 2691/2012 ищцата е осъдена да заплати на Д. сумата 6.037.886,58 лв. С постановление от 19.03.2015 г. на Окръжна прокуратура – М. по пр. преписка № 249/2015 е потвърдено постановление на Районна прокуратура – М. от 04.12.2014 г. по пр. преписка № 1471/2014 за отказ да се образува досъдебно производство по жалба на ищцата, съдържаща данни за престъпление по чл. 319 НК от страна на служители на О. а. – М.. Въззивният съд е приел, като се е позовал на ТР № 20/1968 на ВС, ОСГК, че предявеният иск по чл. 124, ал. 5 ГПК е недопустим, тъй като за ищцата не е налице правен интерес от установяване на твърдяното престъпно обстоятелство спрямо О. а., М., която като юридическо лице не може да бъде извършител на престъплението и не в това качество е конституирана като ответник по делото нито е лице, на което установените с решението престъпни обстоятелства могат да се противопоставят (не е страна в правоотношението по ЗОСОИ и не в нейна полза са решенията, постановени в посочените в исковата молба дела, чиято отмяна евентуално ще се иска).
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос, обуславя изхода на делото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 13.11.2017 г. на Монтанския окръжен съд по гр. д. № 358/2017.
Указва на касаторката Ю. С. Ц. и й предоставя възможност в едноседмичен срок да представи документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 40,00 лева.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание с призоваване на страните след представянето на документа за внесена такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.