ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 889
София, 09 юли 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2874 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 34/17.02.2015 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 614/2014, с което е отменено решение № 117/09.07.2014 на Силистренския окръжен съд по гр.д. № 290/2013, като е отхвърлен предявеният иск за заплащане на сумата 43.800,00 лева – неустойка по чл. 34, ал. 1 от Общите условия на Договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма], поради неправомерно прекъсване на електроснабдяването за периода 01.11.2010 г. до 01.11.2013 г. на основание чл. 92 ЗЗД.
Недоволни от решението са касаторите Р. Г. Ц. и С. Ц. Ц. от [населено място], представлявани от адв. П. И. от АК – С., които го обжалват в срок, като считат, че решението е неправилно, поради необоснованост. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК жалбоподателите поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задълженията на съда да напътва страните с оглед вида на търсената защита при искове за обезщетение при неизпълнение по чл. 92 ЗЗД, когато констатира наличие на специални клаузи в Общите условия, съгласно които претърпени вреди не следва да се доказват и по материалноправния въпрос за отговорността на електроснабдителното предприятие за вредите от прекъсване на електроснабдяването и значението на уведомлението от потребителя, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и се разрешават противоречиво от съдилищата, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Позовават се и прилагат следната съдебна практика: решение № 9/20.02.2014 на ВКС по гр. д. № 4605/2013; решение № 83/27.03.2013 на Варненския апелативен съд по т. д. № 66/2013; решение № 3/14.01.2014 на Шуменския окръжен съд по т. д. № 593/2013; решение от 11.02.2014 г. на Варненския окръжен съд по гр. д. № 3517/2013; решение № 2191/20.03.2013 на Русенския районен съд по гр. д. 3589/2013; решение № 1379/12.11.2009 на ВКС по гр. д. № 1331/2009; определение № 1009/24.09.2012 на ВКС по гр. д. № 322/2012; решение № 524/31.10.2011 на Русенския окръжен съд по гр. д. № 436/2011; решение № 81/10.09.2012 на ВКС по т. д. № 204/2012; решение № 266/18.11.2011 на Варненския апелативен съд по в. т. д. № 476/2011.
Ответникът по жалбата [фирма], представляван от юрисконсулт М. М., я оспорва като счита, че поставените въпроси не обуславят изхода на делото, както и че обжалваното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС, а по същество е правилно и ако се допусне до касационно обжалване, следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са потребители на електроенергия, като след допуснато уточнение на исковите претенции във въззивното производство, са заявили, че претендират на основание чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 34, ал. 1 от Общите условия сумата от 43.800 лева – обезщетение за оставането им без електрическа енергия по вина на ответното дружество за времето от 01.11.2010 г. до 01.11.2013 г., като спирането е допуснато в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 5 от Общите условия, съгласно която в случай на съдебно оспорване на основанието за прекъсване от страна на потребителя, ответникът няма право да поиска прекъсване на снабдяването с електрическа енергия по отношение на спора, като до решаване на спора, потребителят следва да заплаща текущите си задължения. Ищците поддържат, че прекъсването е било неправомерно, тъй като с влязло в сила решение № 442/14.11.2007 на Силистренския районен съд по гр. д. 944/2006 г., постановено в производство по реда на чл. 254 ГПК (отм.) е установено, че първата ищца не дължи сумата 800,38 лева, представляваща неплатена електроенергия за периода месец декември 2003 г. до месец март 2004 г. и е обезсилен издадения по гр. д. № 197/2005 изпълнителен лист, поради което считат, че е отпаднало основанието за прекъсването и електрозахранването е следвало да бъде възстановено. Електроснабдяването е възстановено на 01.11.2013 г. Съдът е приел, че прекъсването на снабдяването не следва да се счита за нерегламентирано по смисъла на чл. 34, ал. 1 от Общите условия, тъй като в случая съгласно действащата редакция към 01.07.2007 г. на разпоредбата на чл. 123а ЗЕ, е предвидена възможността крайният снабдител да преустановява електрозахранването при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на потребената енергия, поради което е приел, че прекъсването е приложимо наред с предвидените възможности за събиране на паричното вземане. За разлика от неправомерното прекъсване по чл. 32, ал. 2 от Общите условия, регламентираната неустойка за „продължително нерегламентирано прекъсване“ по смисъла на чл. 34, ал. 1 от общите условия, касае неизпълнение на задълженията на ответника по чл. 122 ЗЕ, но дори да се приеме, че е приложима хипотезата на чл. 34, ал. 1, то се изисква отправено от потребителя и получено от електроснабдителното дружество уведомление, че електроснабдяването е прекъснато, а в случая такова е депозирано едва с молба вх. № 2314235/31.10.2013, а на следващия ден – 01.11.2013 г. електрозахранването е възстановено (по делото не са представени доказателства за уведомление по чл. 34, ал. 1 от Общите условия – жалба вх. № 302/10.03.2004 предхожда прекъсването на електрозахранването, а писмо вх. № 220381/29.07.2010 има друго съдържание). При тези данни въззивният съд е отхвърлил предявеният иск, като неоснователен.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси обуславят решението по делото и се разрешават противоречиво от съдилищата.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 34/17.02.2015 на Варненския апелативен съд по гр.д. № 614/2014.
Указва на касаторите Р. Г. Ц. и С. Ц. Ц. и им предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесат по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 876,00 лева като представят документ за извършения превод.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.