1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
гр.София, 25.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2680/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по жалби на А. И. Г. и на [фирма], [населено място] село, общ.Б. дол, срещу въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд № 65 от 29.03.2016 г. по гр.д.№ 61/ 2016 г. С него частично е потвърдено и частично е отменено решение на Дупнишки районен съд по гр.д.№ 1636/ 2015 г. и като краен резултат са уважени предявените от А. И. Г. против [фирма] искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 63/ 29.06.2015 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „охранител” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа от 2 217,96 лв, като последният иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3 039,36 лв.
Ищецът А. Г. обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща предявения иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа. Претендира допускане на касационен контрол в тази част по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд, при непълнота на доклада на първата инстанция относно подлежащите на доказване факти, разпределението на доказателствената тежест и наличието на доказателства за правопораждащите твърдения, да осигури възможност на страните да посочат относими доказателства. Счита, че този въпрос е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 4/ 2012 г., ОСГТК).
Ответникът [фирма], обжалва решението в частта, в която предявените срещу него искове са уважени. От изложението му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК следва да бъдат уточнени следните правни въпроси, по които се претендира допускане на обжалването: процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по правилността на обжалваното решение само в рамките на посоченото в жалбата и в рамките на фактическите твърдения на ищеца, които последният е посочил като опорочаващи уволнителното волеизявление; и материалноправен въпрос от кой момент на наказателното производство се счита, че е започнало наказателно преследване срещу известния извършител на деянието, за което производството се води. Счита, че процесуалноправният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а за материалноправният въпрос поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Никоя от страните не взема становище по жалбата на противната страна.
Съдът намира и двете жалби за допустими, като основателни са и съдържащите се в тях искания за допускане на касационно обжалване.
За да уважи предявените искове (осъдителният от тях – отчасти), въззивният съд е приел, че ищецът е заемал въз основа на трудов договор длъжността „охранител” при ответното дружество. Към момента на започване на работа той е декларирал пред работодателя, че не е привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер, което е било условие заемане на тази длъжност съгласно ЗЧОД. На 17.06.2015 г. органите на следствието уведомили [фирма], че на 13.05.2015 срещу А. Г. е образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 НК. Въз основа на това обстоятелство, на 29.06.2015 г., работодателят връчил на работника заповед, с която трудовото правоотношение било прекратено поради обективна невъзможност за изпълнение на задълженията на работника по него. Г. е оспорил уволнението, като исковете му са отхвърлени от първата инстанция. В жалбата си пред въззивния съд ищецът не е изложил като основание за неговата незаконност липсата на повдигнато обвинение. Тази инстанция обаче отменила уволнението като незаконно именно поради непредставяне на доказателства за повдигнато обвинение, като от правна страна изложила съображения, че образуването на наказателно производство не е равнозначно на започнало наказателно преследване. Преследването започва с повдигането на обвинение, а този факт по делото е останал недоказан. Искът на А. Г. за обезщетение за оставане без работа е уважен частично, като е посочено, че при липса на доказателства за причината за прекратяване на сключения впоследствие трудов договор между ищеца и [фирма] не може да се установи причинната връзка между вредите от оставането без работа и незаконното уволнение, извършено от ответника.
При така изложените от инстанцията по същество мотиви, повдигнатите и от двете страни процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като въззивният съд е отменил уволнението въз основа на фактически довод, който не е посочен в исковата молба и във въззивната жалба, а е отхвърлил частично осъдителния иск по съображения за непредставяне на доказателства за факти, за които в първата инстанция не са били дадени указания като подлежащи на установяване. Дадените правни разрешения са в противоречие с установената от Върховния касационен съд обвързваща практика, поради което по процесуалноправните въпроси и на ищеца, и на ответника, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Според отговора, който ще получат процесуалноправните въпроси, ще бъде определено значението за спора на поставения от касатора – ответник материалноправен въпрос, поради което по него съдът ще вземе отношение в решението по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд № 65 от 29.03.2016 г. по гр.д.№ 61/ 2016 г.
Жалбоподателят – ищец А. Г. е освободен от задължението за плащане на държавни такси, съгласно чл.83 ал.1 т.1 ГПК.
Указва на жалбоподателя – ответник [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 124,36 лв (сто двадесет и четири лева, тридесет и шест стотинки), в противен случай жалбата му ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: