– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 184
гр. София 06.03.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 17.10.2018 (седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2183 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4122/21.03.2018 година, подадена от Т. Н. Н., срещу решение № ІV-3/05.02.2018 година на Окръжен съд Бургас, ІІ-ро гражданско отделение, четвърти въззивен състав, постановено по гр. д. № 1854/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Бургас е отменил първоинстанционното решение № 145/05.10.2017 година на Районен съд Поморие, постановено по гр. д. № 388/17 година и вместо това е постановил ново такова, с което е отхвърлил предявения от Т. Н. Н. срещу Р. Г. М. иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 6783.00 лева, представляваща сбор от пет парични банкови кредита, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 28.03.2017 година до окончателното плащане.
В подадената от Т. Н. Н. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от него срещу Р. Г. М. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Н. твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Бургас по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба Р. Г. М. ни е подала отговор на същата, като не е изразила становище по допустимостта и основателността й.
Т. Н. Н. е бил уведомен за обжалваното решение на 22.02.2018 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 4122/21.03.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното решение съставът на Окръжен съд Бургас е приел, че първоинстанционния съд неправилно не бил съобразил обстоятелството, че търсените от Н. суми са били преведени чрез пет банкови превода, извършени в периода септември 2015 година-март 2016 година. По смисъла на § 1, т. 21 от ДРЗПУПС, който уреждал видовете платежни услуги и изискванията при тяхното извършване, страните по делото се явявали ползватели на платежни услуги. Заплащането на суми по банков път се доказвало чрез представянето на съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. С исковата молба било представено извлечение от сметка № *******, в която били посочени съответните банкови разплащания. Не били ангажирани други доказателства по делото за извършеното плащане, както и за конкретната използвана платежна услуга. Доколкото в исковата молба се твърдяло, че банковите преводи са извършени поради грешка по банковата сметка на М., въззивният съд приемал, че не се касае за неразрешена платежна операция по смисъла на чл. 51 и следващите от ЗПУПС. Грешката представлявала несъзнавано несъответствие между представата на лицето и действителността, под влияние, на която било извършено определено правно действие, по аналогия с чл. 28 от ЗЗД. В настоящия случай грешката при извършване на банков превод можела да се отнася до грешка в личността на получателя на паричния превод или грешка в пресмятането. Съгласно чл. 68 и следващите от ЗПУПС при неизпълнение или неточно изпълнение на платежни операции при плащания, наредени от платеца доставчикът на платежни услуги на платеца носел отговорност пред него за точното изпълнение на платежната операция. Ноторно известен на въззивния съд факт било, че сметките на получателите се заверявали само чрез използване на идентификатор на платежните сметки (B.). В § 1, т. 33 от ДРЗПУПС било прието, че уникален идентификатор представлява комбинация от букви, цифри или символи, съобщена от доставчика на платежни услуги на ползвателя на платежни услуги, която трябва да бъде предоставена от ползвателя на платежни услуги при изпълнение на платежна операция, за да може еднозначно да бъде установен другият ползвател на платежни услуги и/или неговата платежна сметка. Съгласно § 11 от ПЗРЗПУПС, Управителният съвет на БНБ приемал наредба, с която определял начина на формиране на уникалния идентификатор на водените от банките платежни сметки (I.). Към процесният момент в сила била Наредба № 13/16.07.2009 година за прилагането на международен номер на банкова сметка и за банковите кодове. Същата била отменена с Наредба № 13/18.08.2016 година за прилагането на международен номер на банкова сметка и за БАЕ кодове, която съдържала сходна правна уредба и съгласно, която доставчиците на платежни услуги генерират и използват международен номер на банкова сметка (I.). Съгласно приложимото право I. представлявал последователност от буквени и цифрени знаци за еднозначно международно идентифициране на банкова сметка на клиент в банка, който банките генерират и използват в съответствие с изискванията на Наредбата. В представеното платежно нареждане клиентът посочвал пълно и точно I. и при нужда бизнес идентификационен код (B.) за извършване на исканите платежни операции. Съгласно легалното определение в § 1, т. 12 от ДРЗПУПС за нареждане за превод се приемало всяко нареждане на участник в система с окончателност на сетълмента да предостави на разположение на получателя парична сума чрез записване по сметките на кредитна институция, централна банка, централен съконтрагент или агент по сетълмента или всяко друго нареждане, водещо до поемане или изпълнение на задължение за плащане съгласно правилата на системата, както и нареждане на участник да прехвърли правото на собственост или лихвата върху ценна книга или ценни книжа чрез записване в регистър или по друг начин. Всеки доставчик на платежни услуги имал задължението да извърши проверка за валидност на контролните числа на I. на наредителя и на получателя посочени в платежното нареждане, съгласно чл. 8, ал. 1 от посочената наредба. В § 1, т .5 от ДР на Наредбата била дадена легална дефиниция на понятието контролно число, съгласно която същото представлявало цифров код, служещ за формална проверка на точността на въвеждане на I., използван от банките на територията на Република България. В случай, че контролните числа били неточни, доставчикът на платежни услуги можел да откаже обработването на съответното платежно нареждане. С разпоредбата на чл. 72 от ЗПУПС била уредена възможност за коригирането на грешки, допуснати при платежните операции. Съгласно горната разпоредба в случаите, когато доставчикът на платежни услуги на платеца носел отговорност пред платеца за неточно изпълнена платежна операция, при която средствата погрешно са постъпили по чужда сметка, доставчикът на платежни услуги на платеца имал право да поиска от доставчика на платежни услуги на получателя извършване на служебен коригиращ превод от сметката на получателя, по която погрешно са постъпили средствата. На основание чл. 48, ал. 3 във връзка с § 10 от ПРЗЗПУПС била приета Наредба № 3 на БНБ от 16.07.2009 година за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. Съгласно чл. 9, ал. 6 от същата, в сроковете по чл. 72 от ЗПУПС доставчикът на платежни услуги на платеца можел да поиска от доставчика на платежни услуги на получателя служебен коригиращ превод при неточно изпълнена платежна операция, когато доставчикът на платежни услуги на получателя е заверил сметка с различен от посочения в платежното нареждане уникален идентификатор.
Във връзка с горното съставът на Окръжен съд Бургас е посочил, че по делото нямало наведени твърдения, нито били представени доказателства за причините, поради които Т. Н. Н. е извършил пет парични превода през един продължителен период от време по посочен от него I. на банковата сметка на Р. Г. М., поради което изложените от него твърдения за липса на съществуващи правоотношения между страните били недоказани и неоснователни. Въззивният съд е приел, че с оглед спецификата на банковите разплащания и продължителността на периода, през който са извършвани преводите септември 2015 година-март 2016 година, наведените твърдения за липсата на материални правоотношения между процесните страни, като основание за наличието на неоснователно имуществено разместване са неоснователни. Не били релевирани други причини, поради които Н. счита, че е налице процесният извъндоговорен източник на задължения, поради което въззивният съд не дължал проверка в тази насока.
По отношение на въведените твърдения за наличието на трудови правоотношения между трети по делото лица-търговски дружества, чийто управител се явявал Т. Н. Н. и Д. Х. М., за който се твърди, че е съпруг на Р. Г. М., без да са представени за това доказателства по делото, правилно първоинстанционния съд бил приел, че се явяват ирелевантни за процесния казус. При положение, че имущественото благо било дадено от Н. и е получено от М. при първоначална липса на правно основание и се претендирало връщането му с иск на основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, без правно значение било евентуалното наличие на договорни правоотношения между Н. и трето, неучастващо в процеса лице, За пълнота следвало да се отбележи, че не можело да намери приложение в настоящия случай нормата на чл. 56 от ЗЗД, тъй като не били наведени никакви твърдения от Н., че поради заблуждение е изпълнил задължение на трето лице към получилия престацията акципиенс.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Т. Н. Н. е поискал допускането на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Бургас по правните въпроси за това кои факти подлежат на доказване при предявяване на иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и как се разпределя доказателствената тежест между страните при предявен иск с това правно основание. Излагат се съображения, че в обжалваното решение въззивният съд е дал отговор на тези въпроси, който са в противоречие с установената съдебна практика, намерила израз в ППВС № 1/28.05.1979 година, решение № 556/13.07.2010 година, постановено по гр. д. № 46/2009 година, решение № 721/03.01.2011 година, постановено по гр. д. № 401/209 година и решение № 29/28.03.2012 година, постановено по гр. д. № 1144/2010 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Така поставените въпроси са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на състава на Окръжен съд Бургас при постановяването на обжалваното решение. Самите изводи на въззивния съд по тези въпроси са в противоречие с установената съдебна практика, обективирана в представените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК съдебни актове, поради което обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол.
На Т. Н. Н. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 138.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІV-3/05.02.2018 година на Окръжен съд Бургас, ІІ-ро гражданско отделение, четвърти въззивен състав, постановено по гр. д. № 1854/2017 година.
ДАВА на Т. Н. Н. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] и адрес за призоваване [населено място, чрез адвокат С. Г. Т. от АК Пловдив едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 138.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичането на едноседмичния срок или след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.