2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1027
София 21.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 19 октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. Иванова
И. Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 743/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. Николов от гр. Русе, приподписана от пълномощника му адв. С. В., срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 76 от 04.03.2010г. по в.гр.д. № 79/2010г., с което е потвърдено решение № 147/19.11.2009г. по гр.д. № 3034/2009г. на Русенския районен съд, с което е прогласена нищожността на сключения с нот. акт № 17/17.08.2001г. договор за покупко-продажба между И. Е. И. и Р. С. Николов поради привидност.
Ответникът по касация И. Е. И. от гр. Русе не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Като доказателство за наличието на противоречива съдебна практика са представени решение № 832/2009г. ВКС, І г.о, решение № 132/2003г. ВКС, ІV г.о. и решение № 550/1999г. ВКС, ІІ г.о., в които въпросите за абсолютната симулация и начало на писмено доказателство са решени така, както са решени и от въззивния съд по настоящото дело. Така с първото от посочените решения на основание чл. 209 ЗЗД е признат за недействителен договор за продажба с уговорка за обратно изкупуване, целящ да прикрие обезпечаване на парично вземане. С второто решение също е прието, че когато договор за продажба на недвижим имот прикрива съглашение за удовлетворяване на кредитор за вземането, привидността обуславя абсолютна симулация на продажбата. При наличието на писмени доказателства, установяващи изявления на противната страна на позоваващия се на симулация, което прави вероятно твърдението на последния за привидността на съгласието му, гласните доказателства са допустими. Третото от представените решения е постановено по иск за унищожаване на договор, сключен при крайна нужда, и поради това е неотносимо.
На следващо място касаторът моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса може ли да бъде начало на писмено доказателство документ, съдържащ данни за отношенията между единия от договарящите с трето лице, след като в него не е споменато името на другата страна по договора и имотите, за които се отнася. Поставеният въпрос е от значение за изхода на делото, но касационно обжалване не следва да се допусне, тъй като по въпроса е налице многобройна непротиворечива практика на ВКС, създадена при точното тълкуване на закона, която не се налага да бъде променяна. Последователно се приема, че извънсъдебното признание на купувача, че прехвърлянето на недвижимия имот обезпечава връщането на заем, е начало на писмено доказателство. Не е необходимо документът да е отправен към другата страна. И писмо, отправено към трето лице, може да съставлява начало на писмено доказателство, щом прави вероятно твърдението за симулативност на продажбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 76 от 04.03.2010г. по в.гр.д. № 79/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: