– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14
гр. София 09.01.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 23.11.2016 (двадесет и трети ноември две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 60 168 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 8578/13.06.2016 година, подадена от Н. И. Н., срещу решение № 501/21.03.2016 година на Апелативен съд София, постановено по гр. д. № 3624/2015 година.
С обжалваното решение съставът на Апелативен съд София е отменил първоинстанционното решение № 21/14.05.2015 година на Окръжен съд Видин, постановено по гр. д. № 2012 година, в частта му, с която [фирма] [населено място], на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е осъдено да заплати на В. В. О. сумата от 15 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него, поради настъпилата на 19.11.2007 година и явяваща се следствие на реализирано на 09.11.2007 година пътнотранспортно произшествие смърт на баща му И. Н. Г., неимуществени вреди, заедно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 19.11.2009 година до окончателното плащане и е отхвърлил предявените искове като погасени по давност. В частта му, с която предявеният от Н. И. Н. срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е отхвърлен за разликата над уважения размер от 15 000.00 лева до пълния претендиран такъв от 60 000.00 лева първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната си жалба Н. И. Н. излага доводи за това, че решението на Апелативен съд София е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които нарушения от своя страна са довели и до необосноваността му. Прави се искане въззивното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) да бъде уважен за сумата от 15 000.00 лева. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Н. И. Н. твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд София по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 11124/28.07.2016 година, с който е изразил становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решение № 501/21.03.2016 година на Апелативен съд София, постановено по гр. д. № 3624/2015 година, поради което такова не трябва да се допуска, а ако се допусне касационната жалба се оспорва като неоснователна и се иска оставянето и без уважение като атакуваното с нея решение бъде потвърдено.
Н. И. Н. е бил уведомен за обжалваното решение на 10.05.2016 година, а касационната му жалба е с вх. № 8578/13.06.2016 година, като е подадена по пощата на 10.06.2016 година. Поради това и с оглед на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното решение съставът на Апелативен съд София е приел, че правата по договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите се погасяват с петгодишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие, независимо от качеството на правните субекти като е направено позоваване на т. 14 от ППВС №7/1977 година (което не е загубило силата си към сегашния момент) и на решение № 144/26.01.2010 година, постановено по т. д. № 532/2008 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Посочено е, че за разлика от общата разпоредба на чл. 114 от ЗЗД, при договорите за застраховка законът не свързва началото на давностния срок с изискуемостта на вземането, а със застрахователното събитие. В тази връзка специалната уредба на давността по чл. 197 от КЗ (отм.) изключвала приложението на общите разпоредби на ЗЗД. Затова за погасителната давност за исковете срещу застрахователя, в това число и за прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), намирала приложение специалната разпоредба на чл. 197 от КЗ същия кодекс. Изложени са съображения за това, че макар да произтича от един и същи факт с непозволеното увреждане отговорността на застрахователя е ограничена в рамките на застрахователния договор и течението на давността не се свързва с изискуемостта на вземането, а с настъпването на застрахователното събитие, за разлика от отговорността на деликвента, която е извъндоговорна и поради това той отговаря за всички преки и непосредствени вреди, дори и за тези, които не са били предвидими. В случая било безспорно, че пътнотранспортното произшествие е реализирано на 09.11.2007 година, поради което от тази дата е започнала да тече предвидената в чл. 197 от КЗ (отм.) погасителна давност, която е изтекла на 09.11.2012 година. Съставът на Апелативен съд София не е възприел становището на първоинстанционния съд, че давността започва да тече от момента на настъпилата на 19.11.2007 година смърт на И. Н. Г. и предвид на това, че исковата молба е била подадена от Н. И. Н. по пощата на 16.11.2012 година е счел, че вземането е погасено по давност.
Във връзка с горните изводи на състава на Апелативен съд София в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК твърди, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос за началния момент на погасителната давност за вземането на увреденото лице срещу застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за обезщетение на претърпените от него вреди и за предявяването на прекия иск срещу застрахователя за тяхното обезщетяване. В тази връзка се излагат доводи за това, че даденото от състава на Апелативен съд София разрешение на този въпрос противоречи на това дадено с т. 4 на задължителното за всички съдилища ТР № 1/23.12.2015 година, постановено по тълк. д. № №1/2014 година на ОСТК на ВКС. Така формулирания от касатора въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Същият обаче, предвид съществото на спора, следва да бъде конкретизиран от касационния съд, съгласно предвидената в т. 1, изр. 2 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК възможност за това в смисъл: кой е началния момент на погасителната давност за вземането на увреденото лице срещу застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за обезщетение на претърпените от него вреди, в случаите когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото при пътнотранспортното произшествие лице и за предявяването на прекия иск срещу застрахователя за тяхното обезщетяване. Така уточнения въпрос е от значение за изхода на делото и въз основа на него трябва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като възприетото с него противоречи на принципното положение за началото на давността установено с т. 4 на ТР № 1/23.12.2015 година, постановено по тълк. д. № №1/2014 година на ОСТК на ВКС.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 501/21.03.2016 година на Апелативен съд София, постановено по гр. д. № 3624/2015 година по подадената срещу него от Н. И. Н. касационна жалба с вх. № 8578/13.06.2016 година и такова трябва да се допусне.
Тъй като Н. И. Н. е освободен от внасянето на държавна такса по силата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК делото трябва да бъде докладвано за насрочване в открито съдебно заседание.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 501/21.03.2016 година на Апелативен съд София, постановено по гр. д. № 3624/2015 година.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.