О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1055
София 29.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 839 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от К. П. И. от гр.П.,чрез процесуалния си представител- адвокат К. против въззивно решение от 8.03.2010г. по гр.д. № 1517/2009г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 14.07.2008г. по гр.д.№ 14756 по описа за 2007г. на Софийски районен съд,75състав, в частта,в която е частично са отхвърлени предявените искове по чл.225 ал.1 от КТ,чл.55 ал.1 изр.трето от ЗЗД, във вр.с чл.221 ал.1 от КТ, отменено е решението в частта, в която са умажени исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ и чл.55 ал.1 изр.трето от ЗЗД,във вр.с чл.221 ал.1 от КТ,както и в частта за присъдените разноски и държавна такса и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените от К. П. И. против „П. гр.София искове за отмяна на заповед за уволнение № РД-22-7/13 от 1.06.2007г.,за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност:”управител търговски обект бензиностанция”и за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода 5.06.2007г.-25.10.2007г. в размер на 2 041.35лв.,както и на основание чл.55 ал.1 изр.трето от ЗЗД,във вр.с чл.221 ал.1 от КТ за сумата от 439лв. като неоснователни.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения процесуалноправен въпрос за това –дали при постановяване на два противоречиви диспозитива от съда- и двата се ползват със сила на присъдено нещо,така че липсата на подадена въззивна жалба да преклудира правото на страната да оспорва приетото от съда.Този въпрос се поставя- с оглед конкретния резултат по делото,при който след като районният съд е отхвърлил/с нарочен диспозитив/ като неоснователни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 от КТ на процесуално основание/като е счел за неоснователни наведените доводи за липса на представителна власт на издалия заповедта за уволнение,липса на мотиви по чл.195 ал.1 от КТ, неспазена процедура за вземане на обяснения по чл.193 ал.2 от КТ, нарушения на предварителната закрила по чл.333 ал.1 т.4 от КТ/- е признал за незаконно уволнението,възстановил е ищцата на заеманата длъжност и е присъдил претендираните обезщетения /приемайки,че не е доказано тя да е извършила посочените в заповедта нарушения/.При този резултат-ищцата не е обжалвала постановения акт, което е дало основание на въззивният съд да счете,че не следва да се произнася по наведените доводи за липса на представителна власт и по чл.195 ал.1 от КТ, чл.193 ал.2 от КТ и чл.333 ал.1 т.4 от КТ,тъй като в тази част решението било влязло в сила.
Като основание за допустимост се сочи и нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставените два материалноправни въпроса- 1.за делегиране от работодателя на дисциплинарната му власт и по-специално за това-дали само работодателя може да е субект на дисциплинарната власт,с какъв акт следва той да делегира правата си по чл.193 от КТ-с изрична заповед или е достатъчен акта на упълномощаване,относно момента на възникване на задължението за искане на обяснения,процедурата и нейните последици и 2. за това дали съдът служебно следва да следи за нарушения на предварителната закрила по чл.333 ал.1 от КТ-и по-специално в случая на т.4. Позовава се на множество казуални решения на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Постановяването на два отделни /при това противоречиви/ диспозитива във връзка с основателността на предявените обективно съединени иска и приетото от въззивния съд,че не следва да се произнася по част от наведените доводи е в противоречие с постановеното в т.18 и 19 от ТР № 1 от 4.01.2001г.на ВКС по т.гр.д.№1/2000г.на ОСГК,съгласно които – със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото,като въззивният съд прави самостоятелни изводи по съществото на спора, без да се съобразява с решаващата дейност на първата инстанция на базата на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото,достигайки до свое собствено решение по отношение на иска и извършвайки в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд.Наличието на противоречие с приетото в цитираното тълкувателно решение обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,тъй като по поставените във връзка с него въпроси- отговори вече са дадени в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения,като тук ще бъдат цитирани само част от тях – решение № 237 от 24.06.2010г.по гр.д.№ 826/09г.на ІV г.о.на ВКС, решение № 322 от 5.05.2010г.по гр.д.№ 301/09г. на ІІІ г.о.на ВКС, решение № 494 от 18.06.2010г.по гр.д.№ 1687/09г.на ІІІ г.о.на ВКС, решение № 432 от 26.05.2010г.по гр.д.№ 1322/09г.на ІІІ г.о.на ВКС.
С оглед на изложеното и като взе пред вид,че на основание чл.83 ал.1 т.1 от ГПК ищцата не дължи държавна такса, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 8.03.2010г. по гр.д. № 1517/2009г.на Софийски градски съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.