О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1126
гр.София, 26.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1168/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Ю. И. С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 311 от 27.07.2012 г. по гр.д.№ 513/ 2012 г., с което е потвърдено решение на Петрички районен съд по гр.д.№ 1882/ 2011 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателка против *** [фирма] искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 057/ 20.10.2011 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „касиер-счетоводител” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 1 935 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига материалноправния въпрос налице ли е реално съкращаване на щата, ако функциите на съкратената длъжност продължават да се изпълняват от друго лице, наето по договор, прикриващ трудов. Счита, че отговорът на този въпрос би имал значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и че даденото от въззивния съд разрешение на въпроса противоречи на съдебната практика. На тези основания моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация *** [фирма] оспорва жалбата и счита, че по формулираният от касатора правен въпрос въззивният съд не се е произнасял, евентуално – че този въпрос е без значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и че не се установява той да се разрешава противоречиво в практиката. Претендира да не се допуска касационно обжалване.
Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за основателно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел, че след прекратяване на трудовия договор между ищцата и ответника, последният е сключил договор за застрахователно агентство с трето лице, което е изпълнявало срещу твърдо възнаграждение фактически същите дейности, каквито по длъжностна характеристика са били вменени на ищцата. Приел е обаче, че щом длъжността на ищцата е премахната от щатното разписание и щом с изпълняващия функциите на ищцата не е сключен трудов договор, уволнението е законно.
При тези мотиви на въззивния съд поставеният от жалбоподателката въпрос обуславя въззивното решение. Не се установява по него да има противоречива практика, тъй като приложените към изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК влезли в сила решения разрешават различни от формулираният от жалбоподателката правни въпроси. В нито един от тези актове не е засегнат проблемът има ли реално съкращаване на щата, когато работодателят възложи на друго лице изпълнението на същите функции, присъщи на съкратената длъжност, срещу заплащане на възнаграждение, но по правоотношение, което не е възникнало от трудов договор. Поради това не може да се направи извод, че този въпрос се разрешава противоречиво. Съдът обаче приема, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като законът не съдържа изрично разрешение и няма данни за формирана съдебна практика по него. Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато, като жалбоподателката, бидейки ищца по трудов спор, не дължи държавна такса (чл.83 ал.1 т.1 от ГПК).
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 311 от 27.07.2012 г. по гр.д.№ 513/ 2012 г.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: