О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1091
С., 18.10.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ДИАНА ХИТОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
гр.дело N 918/2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от „М. М.-изток”-ЕАД, клон рудник „Т.-3”,чрез процесуален представител юрисконсулт К. М. против въззивно решение № 123/16.05.2012 г. по гр.д.№143/2012 г. на Старозагорския окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба С. З. К.,чрез процесуалния си представител адв.Н. К. в писмен отговор оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима .
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав на ВКС на РБ, ІV г.о. констатира следното:
Ответникът по касационната жалба работел по трудово правоотношение с касатора като машинен оператор на товарачни машини над 1,5 куб.м. Със заповед № 09/10.10.2011 г. на управителя му било наложено дисциплинарно наказание уволнение и било прекратено трудовото му правоотношение, тъй като на 13.01.2011 г. при извършена полицейска проверка и оглед на личния му автомобил било установено наличие в резервоара на 25 л дизелово гориво, индикирано с индикатор на работодателя.Извършеното е квалифицирано като нарушение по чл.187 т.7 и т.8 КТ- неизпълнение законните разпореждания на работодателя, дадени със заповед № 0068/12.04.2006 г., забраняваща изнасяне на инвентар, горива, смазочни материали и др. без надлежно разрешение за това и злоупотреба с доверието на предприятието.Ответникът по касационната жалба предявил искове по чл.344 ал.1 т.т.1,2 и 3 КТ,които с решение № 7/15.02.2012 г. по гр.д.№534/2011 г. на Гълъбовски районен съд били отхвърлени. Това решение е отменено с обжалваното въззивно решение , исковете са уважени, като е постановено признаване на уволнението за незаконно, отменена е заповедта за уволнение, работникът е възстановен на заеманата длъжност и му е присъдено обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за времето, през което е останал без работа и за времето през което е работил по трудов договор с по-ниско трудово възнаграждение общо в размер на сумата 2380,07 лв.Съображенията на съда са ,че е изтекъл преклузивният срок по чл. 194 КТ за налагане на наказанието.Приема се , че управителят е узнал за нарушението на 18.01.2011 г., когато ответникът по касационната жалба го е посетил в приемния му ден .
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване касаторът е извел следните уточнени и конкретизирани от съда материално правни въпроси:
-под откриване на нарушението следва ли да се разбира узнаването му от субекта на дисциплинарна власт по информация дадена от извършителя ;
-кой е началният момент от който почва да текат преклузивните срокове за налагане на дисциплинарно наказание, когато има образувано наказателно или административнонаказателно производство, приключили без заключителен акт, установяващ вината на извършителя.
Поставен е и процесуалноправният въпрос може ли съдът да основава своето решение само на избрани доказателства, без да прави съвкупна преценка за тях и без да се излагат мотиви, ако някое от доказателствата се приема за недостоверно.
Относно първия въпрос окръжният съд е приел,че управителят на дружеството-жалбоподател е бил известен за нарушението от ответника по касационната жалба,когато го посетил в приемния му ден и коментирал извършената полицейска проверка в контекста на това, дали за него ще има някакви последствия.Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса е в противоречие с приетото в решение № 93/18.04.2003 г. по гр.д.№2753/2001 г. на ІІІ г.о.В това решение ВКС е счел, че под откриване на нарушението следва да се разбира узнаването от субекта на дисциплинарна власт на установено в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина- установени субект на нарушението, време и място на извършването му, съществените признаци на деянието от субективна и обективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение.Налице е противоречиво решаване на обуславящия въпрос, което представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Вторият и третият въпроси не са обуславящи изводите на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 123/16.05.2012 г. по гр.д.№143/2012 г. на Старозагорския окръжен съд.
Указва на „М. М.-изток”-клон Рудник „Т.-3” да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 87,60 лв. и да представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: