3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1196
С. 29.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 26 ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 4546/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. И. К. и Р. З. К., подадена от пълномощника им адв. К. К., срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд, ІІІ възз. с-в, № 167 от 04.04.2013г. по в.гр.д. № 811/2012г., с което е потвърдено решението на Самоковски районен съд, № 90 от 01.06.2012г. по гр.д. № 726/2011г., с което са отхвърлени предявените от Л. И. К. и Р. З. К. против В. И. К., Т. Ц. С., Л. В. К., Г. С. Б., В. Г. Б., С. Иванова М., М. А. С. и З. А. М. искове с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване по отношение на ответниците престъпно обстоятелство от значение за отмяна на влязло в сила решение по гр.д. № 275/1987г. на Самоковския районен съд, а именно, че А. К. М. в качеството му на вещо лице по същото дело по непредпазливост е дал невярно заключение – престъпление по чл. 291, ал. 2 НК.
Ответниците С. Иванова М., М. А. С. и З. А. М. в подадения от пълномощника им адв. З. Т. писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноските по делото.
Ответниците В. И. К., Т. Ц. С. и Л. В. К. в подадения от пълномощника им адв. С. Б. писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноските по делото.
Ответникът В. Г. Б. в подадения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от Л. И. К. и Р. З. К. искове с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване, че А. К. М. в качеството му на вещо лице по гр.д. № 275/1987г. на Самоковския районен съд по непредпазливост е дал невярно заключение, въззивният съд е приел, че твърденията на ищците за невярност на заключението са останали недоказани. Ищците твърдят, че вещото лице е отразил невярно обстоятелството, че имоти пл. № 591 и 592 са били общински, след което този с пл. № 591 е закупен на търг от наследодателя на страните И. К.. След подробен анализ на доказателствата по делото съдът е приел, че по делото няма данни които да опровергават изводите на вещото лице в тази насока. Верността на заключението на вещото лице М. по отношение собствеността на имота не е опровергана. Освен това преценката чия собственост е имотът не е в компетентност на вещото лице, а на съда. Мнението на вещото лице, доколкото касае юридически въпрос, не обвързва съда и няма доказателствена стойност.
К. молят да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК поради противоречивото му решаване и значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на материалноправен и процесуалноправен въпрос – „съдът не е отчел константната съдебна практика по сходни казуси, че за да е налице твърдяното престъпление е необходимо заключението да е непълно, т.е. вещото лице да не е изследвало всички доказателства, налични по делото както и тези, съхраняващи се в архива на ответното учреждение”. Прилага решение № 1424/2009г. по гр.д. № 1335/2009г. на Пловдивския окръжен съд, с което е прието за установено даване на невярно заключение по непредпазливост. По това дело съдът е приел, че предвид наличието на материали по делото, които навеждат на друг извод, проверката единствено в [община] е била недостатъчна и вещото лице е било длъжно да предвиди, че без допълнителна проверка в Държавен архив, от която да се убеди в наличието или липсата на по-стар план, заключението би съдържало непроверени факти, респ. неверни такива. Изводът на вещото лице би бил различен, ако в заключението бе намерил отражение фактът за наличието на план от 1929г. и състоянието на имотните граници по него.
ВКС намира, че изложението не съдържа въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но ако въпреки това от съдържанието му се изведе материалноправният въпрос дали непълното експертно заключение е невярно заключение, то той не е решен от въззивния съд в противоречие на представеното решение. Двете решения са различни като краен резултат не поради различно разрешаване на правния въпрос, а поради различие в приетата за установена фактическа обстановка по делата. В настоящия случай съдът не е констатирал наличието на данни, от които би могъл да се направи извод за непълнота на заключението на вещото лице.
По изложените съображения ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответниците по касация следва да се присъдят разноските по делото.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд, ІІІ възз. с-в, № 167 от 04.04.2013г. по в.гр.д. № 811/2012г.
ОСЪЖДА Л. И. К. и Р. З. К. да заплатят на С. Иванова М., М. А. С. и З. А. М. общо 250 лв.
ОСЪЖДА Л. И. К. и Р. З. К. да заплатят на В. И. К. 290 лв. разноски по делото, на Т. Ц. С. 290 лв. разноски по делото и на Л. В. К. 380 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: