2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1061
С. 20.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 273/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници” [населено място], подадена от процесуалния представител юрисконсулт Д. Й., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В с-в, от 22.02.2011г. по в.гр.д. № 9821/2010г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 68 с-в, от 25.06.2010г. по гр.д. № 9239/2010г. с което са отхвърлени предявените от Х. Л. С. против Агенция „Митници” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ., и с въззивното решение исковете са уважени.
Ответникът по касация Х. Л. С. от [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от Х. Л. С. против Агенция „Митници” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел, че е нарушена синдикалната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ. Приел е, че без значение за настъпването на последиците по чл. 344, ал. 3 КТ са причините, поради които работодателят не е поискал разрешение за уволнението. Те ще настъпят и в случаите, когато работодателят е извършил уволнението като съзнателно не е поискал разрешение или след като го е поискал не е дочакал получаването на разрешение, както и в случаите, когато работодателят не е знаел, че съответният работник или служител се ползва със закрила по чл. 333 КТ. В чл. 16 на К. е предвидена синдикална закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, а от представените по делото писмени доказателства е установено, че ищецът е членувал в синдикалната секция на КТ „Подкрепа” и е изпълнявал длъжността „секретар”. Съгласие по чл. 333, ал. 4 КТ не е искано и не е дадено.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Агенция „Митници” моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите „допустимо ли е приемането на доказателства от въззивната инстанция, които не попадат в хипотезата на чл. 266, ал. 1 ГПК”, „допустимо ли е да се кредитира доказателство, при волеизявление за оспорването му от противната страна, и само въз основа на него да се постанови решение” и „недекларирането от страна на работника на закрила при уволнение по чл. 333 КТ при дадена му от работодателя възможност, основание ли е за отмяна на уволнението като незаконно”.
ВКС намира, че от поставените въпроси само третият има характер на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, от значение за решаването на делото. В. съд е констатирал, че не са оспорени твърдените от ищеца обстоятелствата за членството му в синдикалната организация и функцията му на секретар на синдикалното ръководство, при което признаването на уволнението за незаконно поради нарушена закрила по чл. 333, ал. 3 и 4 КТ не е основано единствено на приетото от въззивния съд удостоверение на КТ „Подкрепа”. Вторият въпрос касае обосноваността на съдебния акт.
По въпроса дали декларирането от страна на работника на наличието на предпостави за закрила по чл. 333 КТ при дадена му от работодателя възможност, е от значение за законността на уволнението, не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С постановени по реда на чл. 290 ГПК решения за уеднаквяване на съдебната практика е даден отговор на материалноправния въпрос в смисъла , възприет и от въззивния съд. Така с решение № 492 от 17.06.2010г. по гр.д. № 477/2010г. ІV г.о. ВКС е прието, че е допустимо само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и то е, когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение относно наличието на предпоставките за закрила /в случая по чл. 333, ал. 1 КТ/. С решение № 613 от 15.10.2010 по гр.д. № 1820/2009г. ІІІ г.о. ВКС е даден идентичен отговор на поставения въпрос по прилагането на синдикалната закрила.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В с-в, от 22.02.2011г. по в.гр.д. № 9821/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: