3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 688/10 г.на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1009
гр. София, 10.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 688 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Х. В. срещу решение от 09.02.2010 г., поправено с решение от 15.03.2010 г., по гр. д. № 360/08 г. на СГС в частта, в която искът и по чл. 108 ЗС срещу „А. С.” ЕООД гр. София и Д. Н. К. е отхвърлен. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация „А. С.” ЕООД оспорва жалбата.
Ответниците по касация „М. прояви” ООД гр. София, „Гордан-2001” ЕООД гр. София, Ч. И. С., действуващ като ЕТ „М.-Ч. С.” и Д. К. не вземат становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С решение от 16.02.2007 г. по гр. д. № 3754/05 г. Софийски районен съд е отхвърлил исковете на „М. прояви” ООД, „Гордан-2001” ЕООД и Ч. С., действуващ като ЕТ „М.-Ч. С.” срещу „А. С.” ЕООД и Д. К., за предаване владението на подпокривно пространство на сграда, находяща се на ул. „Х. Б.” № 18 с площ 200 кв. м. и за заплащане на общо 5 000 лв. обезщетение по чл. 59 ЗЗД за периода 01.07.2000 г. – 17.12.2004 г. Признал е за установено по иска на главно встъпило лице В. В., че „М. прояви” ООД, „Гордан-2001” ЕООД и Ч. С., действуващ като ЕТ „М. – Ч. С.” не са собственици на процесния имот. Отхвърлил е иска на В. В. срещу „А. С.” ЕООД и Д. К. за предаване владението на имота. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение.
Установено е по делото, че сградата е била собственост на Х. Г., починал на 10.01.1944 г. Негови наследници били съпруга М. Д. и дъщеря В. В.. М. Д. починала на 30.10.1987 г., като неин наследник е В. В.. По реда на ЗОЕПГНС, от наследниците бил одържавен партер и първи етаж над партера, заедно с прилежащите избени и зимнични помещения от триетажна масивна къща. През 1952 г. наследниците продали на “Пренос-превозна задруга” втори надпартерен етаж, заедно с 40 % от таванските помещения. През 1953 г. на задругата било разрешено да надстрои два етажа, като заплати съответните идеални части от общите части на сградата. Според техническа експертиза, през 1953 г. над съществуващата двуетажна сграда с магазини били надстроени още два етажа и тавански етаж. Той се състоял от 6 тавански помещения /канцеларии/, санитарен възел, коридор и предверие, остъклена тераса и машинно помещение. Одържавеният имот бил реституиран и през 1993 г. двата етажа заедно със съответните идеални части от таванските помещения били предадени на В.. През 1995 г. В. дарила на сина си П. М. партерен и първи надпартерен етаж, заедно със съответните тавански и зимнични помещения и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, като си запазила пожизнено правото на ползуване. На 26.05.2006 г. В. встъпила в процеса и предявила срещу страните иск за собственост, тъй като имала право на ползуване върху 60 % ид. ч. от таванския етаж.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран материалноправен въпрос дали подлежи на възстановяване по чл. 1 ал. 1 З. тавански етаж, който след одържавяването е бил разрушен и след надстрояване на сградата с два етажа, е бил отново изграден. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част въззивният съд е приел, че към момента на влизане в сила на З. одържавеният таван не съществувал във вида, в който бил по време на отчуждаването. Той бил разрушен и след изграждането на два етажа, бил построен нов етаж. Нямало архитектурен проект за да се сравни дали новият етаж съответствува по параметри и обем на стария таван. В. не се легитимирала като възстановен собственик на тавана, а след това и като ползувател на таванския етаж.
ВКС счита, че е налице основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. В т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр. д. № 3/1994 г., ОСГК на ВС е прието, че целта на закона е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти, доколкото те съществуват като обекти на собственост, а не и да се възстанови предишното им състояние, вид или предназначение. Налице е и основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Според решение № 289 от 28.03.1994 г. по гр. д. № 1796/93 г. на ВС IV ГО, при извършено надстрояване върху съществуваща сграда, отчуждена по национализационните закони и променена по предназначение, тя подлежи на реституиране по ЗВСВОНИ до размера, в който е била отчуждена, макар че този размер е увеличен с надстройката и независимо че по вид не е същата, щом като е запазена по външни размери и квадратура. В решение № 766 от 1996 г. на ВС 5-членен с-в е прието, че когато на отчуждените сгради е било извършено пристрояване или надстрояване, собствеността се възстановява само по отношение на тази част, която е съществувала към момента на отчуждаването, а за останалите части се запазва собствеността на държавата, респективно на някои от другите лица по чл. 1 ал. 1 и чл. 2 ал. 2 З., които стопанисват имота при влизането на закона в сила. Според решение № 216 от 1997 г. на ВКС 5-членен с-в, когато извършените пристроявания и надстроявания представляват функционално единство с национализираните сгради, те следва да се разглеждат като присъединени към отчуждения имот. Когато новопостроеното няма самостоятелен характер, съгласно чл. 97 ЗС следва да се реституира заедно със заварената от национализацията сграда. С оглед на изложеното, тъй като спорният въпрос е решаван по различен начин, налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.02.2010 г., поправено с решение от 15.03.2010 г., по гр. д. № 360/08 г. на СГС.
УКАЗВА на В. Х. В. в едноседмичен срок да внесе 258.06 лв. д. т. по сметка на ВКС, съгласно Тарифа за държавните такси които се събират от съдилищата по ГПК, както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: