3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1252
С. 08.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 6 ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 568/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.
Ищецът [фирма] чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Й. обжалва въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV Д с-в, от 18.08.2011г. по в.гр.д. № 3121/2011г. в частта, с която е отменено решението на Софийски районен съд, 31 с-в, от 02.08.2010г. по гр.д. № 21685/2009г. в частта, с която е уважен предявеният от [фирма] против Н. Е. П. иск по чл. 415, ал. 1 във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата над 7625,24 лв. до 10577,86 лв. и изтекла лихва за сумата над 1928,48 лв. до 3122,90 лв., и с въззивното решение исковете в тази част са отхвърлени.
Ответникът Н. Е. П. от [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени за сумата 7625,24 лв. главница и 1928,48 лв. изтекла лихва.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е отхвърлил предявения от [фирма] против Н. Е. П. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата над 7625,24 лв. лв. като погасен по давност. По отношение както на главното вземане, така и на вземането за лихви, е приложил тригодишната давност по чл. 111, ал. 1, б. „в” ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] поддържа, че по съществения материалноправен въпрос „приложим ли е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД по отношение вземането за топлинна енергия” е налице противоречива съдебна практика – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане до касационно обжалване. Прилага съдебни решения.
ВКС намира, че поставеният въпрос е от значение за решаването на делото, но не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като противоречието е отстранено с Тълкувателно решение № 3/11г. от 18.05.2012г. ОСГТК на ВКС. С него е прието, че вземанията на топлофикационните дружества са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишната погасителна давност. В. решение е в съответствие с посоченото тълкувателното решение, поради което не следва да се допусне касационно обжалване.
Касационната жалба /именувана частна касационна жалба/ на Н. Е. П. не съдържа въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Като основания за касационно обжалване са посочени „нищожност на облигационните отношения поради липса на предмет на сделката вследствие липса на качествени показатели и неравноправни клаузи в ОУ санкционирани от З.”, „начислени мораторни лихви върху прогнозни, а не реални задължения”, „липса на утвърдени нормативни документи за разпределение на ТЕ за формиране на сметките и системно нарушаване на действащите такива”, „пълна неадекватност на някои съдебни състави при приложение на разпоредби на Европейска директива 2006/23/ЕО, чл. 13”. К. се позовава на разнопосочна и противоречива практика и прилага решение по гр.д. № 25352/2009г. СРС, 77 с-в. Излага оплаквания за неправилност на съдебния акт.
От изложеното е видно, че не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК. К. е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК /т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС/.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV Д с-в, от 18.08.2011г. по в.гр.д. № 3121/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: