3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
С., 15.05.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 13 май две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 2618/2014г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. С. С. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. Женя М., срещу определението на Софийски градски съд, І ГО, № 2046 от 29.01.2014г. по в.ч.гр.д. № 12310/2013г., с което е оставено без разглеждане възражението на С. С. по чл. 423, ал. 1 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място] в представения от пълномощника му адв. Хр. Т. писмен отговор моли определението да се остави в сила.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. За да се произнесе по същество ВКС съобрази следното:
В. съд е оставил без разглеждане подаденото от С. С. възражението по чл. 423, ал. 1 от ГПК срещу издадена в полза на [фирма] заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, като подадено след срока. Приел е, че посочването и доказването на момента на узнаване на заповедта за изпълнение с оглед спазване преклузивния едномесечен срок по чл. 423, ал. 1 от ГПК за подаване на възражението, е задължение на длъжника. В случая възражението не съдържа твърдения относно момента на узнаване на заповедта за изпълнение. Върху приложената по делото покана за доброволно изпълнение, от която длъжникът сочи, че се е уведомил за съществуване на задължението няма отбелязана дата на връчване. С подадената на 19.02.2013 г. молба обаче длъжникът уточнява, че поканата за доброволно изпълнение е получена на 22.10.2012 г. Съдът е преценил това изявление с оглед на всички обстоятелства по делото и е приел, че получаването на поканата за доброволно изпълнение на 22.10.2012 г. е редовно. На посочената дата – 22.10.2012 г., длъжницата е редовно уведомена за заповедта за изпълнение и именно от тази дата започват за нея да текат сроковете по чл. 414, чл. 419 от ГПК. В случая частната й жалба против разпореждането за незабавно изпълнение и възражението по чл. 414 от ГПК са подадени над два месеца след това – на 04.01.2013 г. Възражението по чл. 423 от ГПК е следвало да бъде подадено най-късно на 22.11.2012 г. – в едномесечен срок от узнаването на заповедта. Ясно в поканата за доброволно изпълнение е индивидуализирана заповедта, основанието, номера на делото, по което е издадена.
Частната жалбоподателка развива доводи, че връчването само на поканата за доброволно изпълнение на 22.10.2012г., без връчване на заповедта за изпълнение, не представлява надлежно уведомяване на длъжника за съществуване на задължение.
Частната жалба е неоснователна.
Възражението е основано на разпоредбата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК и е мотивирано с твърдения, че на длъжника не е връчена заповедта за незабавно изпълнение. Тези твърдения касаят основателността на възражението. Съдът приема възражението когато установи, че е налице някоя от предпоставките по ал. 1 на чл. 423 ГПК. Началният момент на срока по чл. 423, ал. 1 ГПК за подаване на възражението започва да тече от узнаването на заповедта. Узнаването на заповедта не може да се отнесе към момента на връчването й, тъй като тогава би се обезсмислило основанието за отмяна по чл. 423, ал.1, т. 1 ГПК. Правилно въззивният съд е приел, че узнаването на заповедта в производството по чл. 423, ал. 1 ГПК следва да се докаже от длъжника. В случая твърденията на частната жалбоподателка, поддържани и в настоящото производство, са за узнаване на заповедта с получаване на призовката за доброволно изпълнение на 22.10.2012г., съобразно който момент възражението е просрочено.
По изложените съображения определението е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Софийски градски съд, І ГО, № 2046 от 29.01.2014г. по в.ч.гр.д. № 12310/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: