О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
София, 18.11.. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5494 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. М. Д. – Д. срещу въззивно решение № 1230 от 10.06.2013 г. по възз. гр.д. № 1283 /2013 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 412 от 06.02.2013 г. по гр.д. № 2902 /2011 г. на Варненския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Б. Х. Апостоловска и К. Й. П., че О. М. Д. – Д. не е собственик на реална част с площ от 470 кв.м. от ПИ с кадастрален № 10135.2563.102 по к.к. на [населено място] с посочени граници на реалната част по заключение на СТЕ, подписана от съда; с което е отменено първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от реалната част с площ над 470 кв.м. до 584 кв.м. и вместо това е постановено друго, с което отрицателният установителен иск е уважен и за тази част от реалната част от ПИ с кадастрален № 10135.2563.102, индивидуализирана според заключение на СТЕ и О. М. Д. – Д. е осъдена за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо и неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Б. Х. Апостоловска и К. Й. П. не е подала отговор на касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по изведения материалноправния въпрос, уточнен от настоящия състав по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС : за правната природа на съдебната спогодба по делбеното дело, за обвързващата и сила за съделителите, които са я сключили и за тълкуването на волята на съделителите в спогодбата, когато неразделна част от нея е скица на процесния поземлен имот, чиято делба се извършва.
Въпросът е обуславящ, доколкото при тълкуване на волята на страните, въззивният съд е приел, че тя е отразена в текста на спогодбата, в който са описани границите и площта на имотите (л.6) (а не според очертанията им в скицата, неразделна част от спогодбата) и че за да бъде изпълнена текстовата част на спогодбата, границата между двата имота трябва да се премести (на север) според приетото по делото заключение на тричленна СТЕ, т.к. площта на дял ІV графично изчислена е по-голям от уговорената в текста на спогодбата.
В частта за тълкуването от съда на волята на страните в договор, неразделна част от който е скица на поземлен имот, въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че разрешението на въззивния съд противоречи на тази част от разрешението, прието с ППВС № 7 /1973 г., т.8, че съдебната спогодба по дело за делба има значение на двустранен договор за съделителите, които са я сключили (и техните правоприемници), срещу нея се търси защита като при договор и съдът следва да я третира (след като я тълкува) като договор.
Въпросът противоречи и на разрешението, прието с посоченото Решение № 412 /11.01.2013 г. по гр.д. № 15 /2012 г. І г.о.., постановено по реда на чл.290 ГПК, че в последващ съдебен процес между същите страни или между техни правоприемници делбеният протокол ще се ползва със сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността, подобно на съдебното решение и между посочените лица делбеният протокол (и скицата, като неразделна част от него) ще представлява доказателство за правото на собственост.
Противоречието е основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Жалбоподателят следва да заплати държавна такса за разглеждането касационната му жалба в размер на 124.72 лева.
Поради изложеното настоящият състав на І г.о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1230 от 10.06.2013 г. по възз. гр.д. № 1283 /2013 г. на Варненския окръжен съд, г.о.
Указва и дава възможност на О. М. Д. – Д. в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната и жалба в размер на 124.72 лева (сто двадесет и четири лева и 72 ст.) в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след представяне на доказателства за платена държавна такса или след изтичане на срока за това.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.