Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
София, 26.06. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 24.04.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 19 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. Д. срещу въззивно решение № IV-74 от 25.07.2018 г. по възз. гр. д. № 657 /2018 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., с което е отменено решение № 275 от 20.02.2018 г. по гр.д. № 8147 /2016 г. на Бургаски районен съд, г.о. и вместо него е постановено ново, с което е уважен отрицателният установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Г. Н. Ч. срещу В. Д., за признаване за установено, че ответницата не е собственик на поземлен имот, находящ се в землището на [община], местността „Х. А. д.“, представляващ новообразуван имот № 70.76 по плана на новообразуваните имоти за зоната по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с площ 500 кв.м., с идентификатор …………по кадастралната карта на [населено място].
Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Г. Н. Ч. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост на недвижим имот, за който след изменението на чл.280, ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. (настояща чл. 280, ал. 3 ГПК след изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.) не съществува ограничение за касационно обжалване.
Въззивният съд е преценил, че е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск в съответствие с приетите разрешения в ТР № 8 /27.11.2013 г. по т. д. 8 /2012 г. на ОСГТК на ВКС, че правен интерес от такъв иск е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника; че в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му; при липса на правен интерес производството се прекратява.
Установено е, че с решение № 822 /13.03.2015 г. на ОСЗ С. в полза на наследниците на Д. С. И., един от които е ищецът, е признато право на възстановяване на собствеността върху процесния имот в стари реални граници. Налице са пречки за успешно приключване на реституционната процедура по ЗСПЗЗ, тъй като със Заповед № 8- Z-1349 /12.09.2016 г. на кмета на [община] ответницата се легитимира като собственик на имота на основание изкупуването му при условията на § 4а, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ.
Посочено е, че е недопустимо по реда на чл.17,ал.2 ГПК съдът да извърши проверка за законосъобразност на Заповед № ………… /16.03.2009 г. на кмета на [община], с която в полза на ответницата в качеството на наследник на Н. Д. е признато правото да придобие собствеността върху процесния имот по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Върху тази заповед е осъществен пряк съдебен контрол с влязло в сила решение № 554 /04.04.2014 г. по адм. д. № 1344 /2013 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на ищеца и останалите наследници на Д. С. И..
Въпреки извода за недопустимост на осъществяването на косвения съдебен контрол, въззивният съд е изследвал предпоставките за придобиване правото на собственост върху процесния имот по реда на § 4а, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ. Въз основа на представеното по делото Удостоверение № 5 от 14.03.1990 г. на председателя на ОНС С. е прието, че по силата на ПМС № 26 от 1987 г. имотът е бил предоставен за ползване на наследодателя на ответницата Н. Д.. Съдът е счел, че правото по § 4а, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ е ненаследимо, а молбата за изкупуване на предоставения за ползване имот по този ред е подадена от В. Д. в качеството на наследник на ползвателя през 1992 г. Посочено е още, че Н. Д. е починал на 27.10.1991 г., а ПМС № 26 от 1987 г. е отменено на 06.03.1991 г., поради което разпоредбата на чл.12,ал.2 ПМС № 26 от 1987 г. за наследяване на правото на ползване на предоставените по реда на това ПМС имоти не е приложима. Съдът е приел още, че в сградата, построена в процесния имот, е изградена преди предоставянето на имота за ползване по реда на ПМС № 26 от 1987 г. на Н. Д. и съответно не е осъществена и втората предпоставка по § 4а, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ. Изводът е, че ответницата не е доказала правото си на собственост върху процесния имот, поради което отрицателният установителен иск е уважен като основателен.
Касационно обжалване следва да се допусне по изведения от жалбоподателката и уточнен от съда процесуалноправен въпрос : дали е допустимо гражданският съд да осъществява косвен съдебен контрол за материалната законосъобразност на влязъл в сила административен акт, издаден по молбата с правно основание § 4а,ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която е била участник в административното производство по обжалването му.
Разрешението на въззивния съд е в противоречие с посоченото от жалбоподателката решение № 131 от 11.06.2014 г. по гр.д. № 7755 /2013 г. на ВКС, І г.о., с решение № 126, 20.06.2014 г., по гр.д. № 207 /2014, г. на ВКС, І г.о. и с ТР № 5 /2011г. на ОСГК, с които е прието, че : когато е извършен пряк съдебен контрол на административен акт, издаден в производството по земеделска реституция, е недопустимо извършването на косвен съдебен контрол в исково производство между страните, участвали в административното производство.
С това е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Жалбоподателката В. Н. Д. следва да заплати държавна такса в размер на 25 лева за разглеждане на касационната ? жалба.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № IV-74 от 25.07.2018 г. по възз. гр. д. № 657 /2018 г. на Бургаския окръжен съд, г.о..
Указва и дава възможност на жалбоподателката В. Н. Д. в седмичен срок от съобщение да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лева) за разглеждане на касационната ? жалба, като ? указва, че при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.