2
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
София, 19.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и пети октомври октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 2022/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
В. И. Ц. и П. С. Д. са обжалвали въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 30 27.01.2017 г. по гр.д.№ N 1288/2016г.
Касационната жалба е подадена в срок , отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр. 86/2017г. предвид предмета на делото – иск за собственост на недвижим имот, поради което е процесуално допустима.
Ответниците Й. Г. Д., К. Ц. Д. , С. А. Б. и К. А. Б. са подали отговор , в който изразяват становище, че не са налице поддържаните основания по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по поставените в изложението за допускане на касационното обжалване правни въпроси, тъй като няма противоречие между обжалваното решение и цитираната от касаторите съдебна практика.
С обжалваното решение Старозагорският окръжен съд е отменил решение № 502/11.05.2016год. по гр.д № 6162/2015г. на Старозагорския районен съд и е решил делото по същество като е отхвърлил предявените от В. И. Ц. и П. С. Д. против Й. Г. Д., К. Ц. Д. , С. А. Б. и К. А. Б. искове с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК за признаване за установено , че ищците са собственици на реална част от 24 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 68850.520.45 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед РД-18-73/19.11.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на целия имот от 184 кв.м.. която реална част е обозначена на скицата на вещото лице с виолетов цвят, заключена между точки 1, 2 и 3 /л.107 от делото/.
Въззивният съд е приел, че ищците не са придобили правото на собственост върху 24 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 68850.520.45. Техните праводатели И. В. Д. и Н. Г. Д. са закупили с нот.акт 138/1968г. 87/887 идеални части от нива от 200 кв. м., дворно място урегулиран парцел ІV-3176, 3177, кв. 438 цялото от 887 кв. м. и етаж от къщата.С протокол за доброволна делба от 1974г. по гр.д.№ 2698/1974г. на Старогазогрския районен съд И. В. Д. и Н. Г. Д. са получили в дял двуетажната масивна жилищна сграда в парцел ІV -3176, 3177 кв.438 по регулационния план на [населено място], както и 65 кв.м. от дворното място за изравняване на частите в общия парцел. Така те са придобили общо 152 кв.м. от целия парцел. С протокол за доброволна делба от 30 май 1989 г. по гр.д. 1308/1989г. на Старозагорския районен съд И. В. Д. и Н. Г. Д. са получили в дял дворно място от 185 кв.м. , представляващо парцел V-4740, И. Г. Г. и И. Д. Г. придобиват парцел VІ-4741, а З. П. М., Т. А. Г. и Г. А. П. са получили парцел VІІ-4742. Според въззивния съд ищците В. И. Ц. и П. С. Д. не могат да се легитимират като собственици на 185 кв.м след делбата през 1989г, тъй като делбеният протокол е нищожен, като противоречащ на закона и накърняващ добрите нрави-чл.69 ал.2 ЗН. В този случай са приложими постановките на ТР № 3/2013 г. на ВКС, ОСГК, според което ако стойността на полученият от някой от съделителите съсобственици реален дял значително се различава от стойността на дела му в съсобствеността, съдебната делба-спогодба следва да съдържа и клауза за начина, по който се извършва уравняването. В случая площта от 24кв.м не представлява незначително несъответствие, от което следва, че делбата от 1989г. е нищожна, ищците не са установили правото си на собственост върху спорните 24 кв.м., тъй като техният праводатели не са ги притежавали и не са могли да го прехвърлят, поради което предявеният ревандикационен иск е неоснователен.
При тези мотиви на въззивния съд, поставеният в изложението за допускане на касационното обжалване правен въпрос , съответно обобщен и доуточнен : нищожна ли е съдебна делба-спогодба, при която всеки от съсобствениците получава реален дял без заплащане на суми за уравнение на дяловете и при изрично изявление, че съсобствениците слагат край на всички спорове относно съсобствеността на недвижимите имоти, е обуславящ за делото, защото е изведен от решаващите изводи на съда. Въпросът не е разгледан в цитираната от касатора съдебна практика, но е от значение за точното прилагане на закона, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
На касаторите следва да се укаже, че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да внесат общо 50 лв. държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 30 от 27.01.2017 г. по гр.д.№ N 1288/2016г.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50 лв./петдесет лева/ и да представят вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: