1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
София, 28.03.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдия Бранислава Павлова
гражданско дело № 4101/2016 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. И. Й., В. В. П. и Г. С. П. са обжалвали въззивно решение № 187 от 11.05.2016 г. по гр. д. № 171/2016 г. на Окръжен съд Пазарджик.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл. 288 ГПК ВКС да се произнесе по допускането на касационното обжалване.
В срока за отговор ответниците по касационната жалба са подали писмен отговор, в който изразяват, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил решението на Велинградския районен съд № 1 от 04.01.2016 г. по гр. д. № 305/2015 г., с което са уважени предявените обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху Ѕ идеална част от поземлен имот с идентификатор 23008.8.526 по КККР на [населено място], Ракитовска община, одобрени със Заповед на Изпълнителния директор на АГКК № РД-18-17 от 25.03.2010 г., находящ се в [населено място], Ракитовска община, [улица] площ 489,00 кв. м., и по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт, издаден по реда на обстоятелствена проверка, до размера на Ѕ идеална част от описания недвижим имот. Въззивният съд е приел, че макар по делото да се установява, че ответниците упражняват фактическа власт върху имота, с оглед разпределената им доказателствена тежест не са доказали намерение у тях да своят имота, което да са демонстрирали явно и недвусмислено спрямо ищците в продължение на десет години. В мотивите се сочи, че не са ангажирани безспорни доказателства за установено от ответниците десетгодишно владение, включително и при присъединяване владението на техните праводатели.
При тези мотиви на въззивния съд с основание се поддържа от касаторите, че не са обсъдени всички техни доводи, във връзка с възражението им за придобивна давност. В изложението са посочени необсъдените доводи, доказателствата, които ги подкрепят и е обяснено значението им за делото. При това съдържание на изложението, поставеният правен въпрос, съответно доуточнен: „длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните по делото и доказателствата, които ги подкрепят“ е обуславящ за делото, същевременно е налице противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК по същия правен въпрос – решение № 149 от 03.07.2012г. по гр.д.№ 1084/2011г. на ВКС, ІІІ г.о. Ето защо касационната жалба следва да се допусне за разглеждане по същество на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
На жалбоподателите следва да се укаже да внесат държавна такса в размер на 80,00 лв. за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на въззивното решение № 187 от 11.05.2016 г. на Окръжен съд Пазарджик, постановено по въззивно гражданско дело № 171/2016 г..
Указва на касаторите Г. С. П., В. В. П. и М. И. Й. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 80,00 лв., като при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: